Успоредното четене на
Густав Льо Бон и на информации за
протестите от последните дни напълно съответства на есенния дъжд. Знаеш, че е
навременен и полезен, но не ти носи радост.
Млада майка е седнала
на канапето пред областния управител и опивайки се от куража, който я обзема
все повече и повече почти му се кара: „Какво направихте вие за народа?!” и пита
гневно: „Къде е председателят на обществения съвет?!”. Кротко я поправят, че
такъв на този свят не съществува. Има председател на общинския съвет. Няма
значение. И той да идва. Ама той няма място в сградата на областна управа. Няма
значение. Да идва.
До нея разпознавам студентка, на която убедено и търпеливо
сме обяснявали принципа за разделението на властите. Добре, че поне мълчи.
Без изненада осъзнавам, че в този филм съм от онези хора,
попаднали в позицията на влязъл в кръчма, където плащащите сметката са бесни на
лъжливия кръчмар. И накрая теглят здрав бой на непознатия с изгладените
панталон и риза.
Толкова за протестите. Иначе, едно от значенията на „тълпа”
в английския може да се реализира през употребата на „press”. Тълкувайте го както искате – и като
пресиране в гневното множеството, и като журналистика, и като преса (медии).
По-добре просто препрочетете „Двенадцать” на Александър Блок...
Няма коментари:
Публикуване на коментар