L’Еuropeo в края...на краищата

Ако 21-ви декември има нещо общо с края на човешкия живот, то това е позабравеният факт, че на тази дата се ражда Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен като Сталин. Случилото се по-късно в главата на този...хм...човек, ще донесе края на света за милиони.

От друга страна, на тази дата са родени милиони. Лично аз познавам един летец, който два-три пъти е бил на края на живота между небето и земята и разказва за това с усмивка. Да е жив и здрав още дълго време!

Да бръщолевиш за края на света е банално и безотговорно  -  трябва или да си луднал проповедник, или малоумен журналист, или изпечен мошеник, което често е едно и също.

В момента го правя, защото последният брой на L’Europeo разказва за много смъртоносни житейски финали – за хора, останали завинаги млади не само в паметта на най-близките си. 
Текстът за Ботев беше „събиран” дълго – може би (сега си давам сметка за това) 27 години. Заприлича на пъзел, подреждан през времето – ключовият фрагмент от него попадна в ръцете ми и пред очите ми преди около година. Последният фрагмент бе фотографията-портрет, избрана от редактора Димитър Стоянович за списанието. На цяла страница. Запълваща всичко.

Иначе, докато преглеждах списанието, успях да изтегля филма „На изток от Рая” с Джеймс Дийн и да попрочета нещо от Силвия Плат. Денят е 22 декември и всичко продължава. Животът най-вече...