„От малък съм по селските казани за ракия” - ето едно
изречение, което може да породи неправомерни очаквания за поучителна история с
педагогическа цел. Всъщност става дума за детски спомени по отношение на
светлината. А светлината в тези мистични помещения винаги има кехлибарен цвят.
Странна смесица от отблясъците на огъня, медните туловища на казаните, белите
усмивки на селяните, насядали наоколо и жълтото тяло на голия до кръста Исак,
играещ кючек върху покрива на огнището...
Исак (пише се с едно „а”) нямаше нищо общо с библейския
герой живял 180 години. Исак беше вечно усмихнат циганин, напълно отговарящ на
еврейския превод на името му. Прозрял непрекъсваемостта на процеса по варене на
ракия, той прекарваше смислената част от живота си в селския казан. Използваха
го за дегустатор на спиртното съдържание и водещ на танцово-музикалната
програма в тъмните часове на денонощието. В такъв момент от двата ни живота съм
го срещнал и аз. С моята внушителна височина от половин метър ококорено видях
ухиления циганин като митично същество летящо над пламъците, обвито в дим и
гънейки се като кобра пред флейтата на укротителя.
Това сигурно бе мига, в който селските казани се залюшкаха в
подсъзнанието ми, призоваващи ме винаги към себе си, когато личния ми spiritus тръгне надолу.
Сливите събирахме в големия двор, разнообразявайки
навежданията с опит да примирим Стивън Хокинг и ортодоксалната църква. Без да
ги питаме за това, разбира се. Отецът с черна фланелка, черни джинси и черни
маратонки, учтиво се заяждаше с баща ми, увлечен напоследък в размислите на
неподвижния като догма физик. И нещо странно – децата (дори и след като
пораснат) охотно разговарят с родителите на приятелите си. Дори, когато я
закъсат ходят при тях за съвет. И не го правят със собствените си родители. Но
това, разбира се, няма никакво отношение към ракията...
Сигурно под пресата на Хокинг, Библията и дрелката за
разбъркване на цимент и пясък, сливите се превърнаха в лепкавосладък бульон –
най-вероятно да потвърдят теорията на Опарин, че духът (пак spiritus) на живота се крие в
предвечната супа и чака я светкавица от Саваот, я някой друг огън, за да
излезе. Сигурно и поради тази причина Отецът накапа вътре някакви жидкости,
донесени от Иерусалим. Прочете и молитва. После той тръгна в една посока, аз в
друга...
Събрахме се две седмици по-късно, за да се оплескаме
порядъчно с готовото природно чудо, сипвайки го в зейналото медно гърло. Бяха
първите дни на шекербайрам и група строители от Делиормана, работещи наблизо
донесоха разточително количество баклава. Заедно с баницата от чантата на
80-годишен старец погълнатото от нас ароматно тесто ни подготви за великия
момент на първата дегустация.
Големите надежди (забелязал го е още, но по друг повод
Дикенс) винаги са последвани от също толкова мащабни разочарования. Сякаш
молитвата и иерусалимските течности не бяха се случвали. Сивкава като октомврийска
мъгла край морето течност и леко драскане в гърлото. Добавяме към това и леко
възпалените от дима очи и омърлушеността на главните герои придобива
композиционна завършеност...
На другия ден Отецът носи две шепи сушена арония и сноп
лимонова трева: „Отче, колко арония да и сложа?”. Отговор: Ам’чи всичката!” Ден по късно течността
вече е с непоносимолилав цвят, напомнящ процедури в кожновенерическия
диспансер. Аронията заминава в канала, заменена от още няколко ароматни пръчки
канела. След два дни канелата заминава след аронията. Аз също заминавам. Отецът
също...
Срещаме се две седмици по-късно. Изглежда в наше отсъствие
Бог е посетил дрешника, където ракията притаено ни е очаквала. За да не и
повярваме. Сипвам я в стъклени бутилки примижвайки от аромата със замъглени и
аз не знам от какво очи. Има цвят на старо като Шотландия уиски, ухание на
нещо, което искаш да поемеш изцяло и напълно в себе си, и цвят... О, за цвета
вече ви казах всичко!
Разклащам бутилката и виждам как вътре Исак продължава да
танцува, въпреки, че вечно усмихнатият циганин отдавна пое със своя табор към
небето. Аз пък си казвам, че ето точно тази бутилка, която свети на снимката,
няма да отворя докато съм жив. Някой друг да го направи по-късно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар