От сутринта в главата ми пулсира страница 14-та от „Майстора и Маргарита” с онова жестоко до откровеност: „Да, човекът е смъртен, но това не е толкова страшно. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен. И изобщо не може да се каже дори какво ще прави още същата вечер.”Очаквахме тази вечер да го видим – както всеки понеделник. И да чуя често повтаряното в края на срещите ни: „Връщам се в офиса, че има работа!”. На събиранията ни обичаше да стои прав – пъхваше две ръце в джобовете на джинсите... Прав и леко усмихнат.
Станислав Чакъров (Тачо) обичаше работата си. Прекрасен проектант, работещ с най-големите фирми в България. Сега се опитвам да си го представя, наведен над чертежите във фирма „Структурика”. Често пътуваше – миналата година преполови столетие и имаше с кого и как да сподели наученото като председател на регионалната колегия на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Така се случило. Тръгнал пак на път. И точно като по Булгаков един квадратен метър земя се оказал смъртоносно хлъзгав...
Сбогом, Тачо! Какво да напиша друго?! Все по-силно става усещането ми, че скоро в нашия град сигурно ще срещна възрастен мъж с гръцка туника и фенер в ръка. И няма да има какво да му отвърна, когато ми рече: „Търся хора!"
П.С. На 30 януари 2012 г. при нелеп инцидент, на 51 години почина инж. Станислав Чакъров. Паст президент на клуб "Ротари - Шумен" през 2007/2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар