Ще те намеря! Знам. Ще те намеря.
И знам, че ще е трудно. Много трудно.
Крака ще тътря в мили непремерени,
а раните ще ме оставят будна.
И ще те търся! Вечно ще те търся
под каменните стели на руините,
из ръкописи, надалече пръснати,
прегръщайки дърво на сто години…
Не бива да заспивам! Знам. Не бива.
Днес сънищата са ми забранени.
Сред дворове с прораснала коприва
изплитам ризите на диви лебеди.
Ще те дочакам! Трябва да дочакам.
Едничък миг дели ме от магията.
Усмихват се очите ми изплакани.
С ръце ожулени, в крилото ти се свивам.
Ваня, някога през 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар