Християните ще кажат, че на картината е изобразен Авраам, който жертва своя син Исак, а мюсюлманите, че Ибрахим прави същото със своя син Исмаил. (Само, дето при тях рисуването е забранено). Както и да е! От всичко най-потърпевшо е надничащото отдясно агне, което оттук нататък ще бъде универсален участник във всички ритуални жертвоприношения или курбани
Един от най-големите познавачи за мястото на пословиците и поговорките в историята на българския говорим език си остава неповторимият дядо Петко Славейков. Дотолкова добър в това, той често ги употребява в неподражаемата си публицистика. Ей, вижте тази, намерила място в неговите „Размишления върху положението ни от 1886 г., посветени на сегашните и бъдещи представители в Народното събрание”: „Поведи се по муха, да те отведе на лайно.” Писана е точно век преди демократичните промени у нас, но лично аз не съм чел по кратък и актуален коментар на всички изборни резултати и следизборни кахъри и пишманлъци (тъги и съжаления) в последните двадесет години. Щото, нали прочетохте заглавието! Там точно е написано – и бъдещи...
Силата на Славейков обаче си остава в журналистическата употреба на турските пословици, събрали в себе си спокойната ориенталска мъдрост по отношение на суетливия и слаб човешки род. Сигурно и затова някак си точно и на място в Отвореното му писмо пак до представителите на Народното събрание от 20-ти юни 1887 г. четем краткото: „Дженабет сикерамет олмас”, сиреч: „От лошия добро не чакай.”
Спомних си за всичко това и точно за тази пословица, когато слушах и гледах как тези дни зам. председателят на ДПС Лютфи Местан с меката си реторика в стил „мокра връв” громеше пещерската издънка на лелката депутатка от ГЕРБ и трагикомичната ученическа викторина. В случката депутатът с брадичка на кадия (съдия) видя: „провокация срещу основополагащи принципи на гражданското общество” и „тоталитарен рефлекс, когато училището се използваше за целите на партията”.
Абе, бай Лютфи! Ако беше акана (истински) турчин, а не политически дилаф (ръжен) на ДПС, щеше да го кажеш с простичкото: „Кедине юрушу - саманлъа кадар.” - сиреч, котешкото тичане е само до плевника. Голяма работа станала, няма що! Да определяш като провокация към гражданското общество нещо, дето за всички у нас, родени преди 1989 година си е нещо като безусловен рефлекс, звучи малко обидно. То така излиза, че ние сме си направо нация от провокатори. Пък и да не речем, че по нашите земи гражданското общество е като чудовището от Лох Нес – всички говорят за него, но никой не го е виждал.
Само дето лидер от ДПС да говори за тоталитарни рефлекси в деня, в който съпартийците му единодушно и верноподанно изключиха младия депутат Корман Исмаилов от парламентарната си група и от централния съвет на ДПС си е чиста проба тепегьозлък (безочие). Е, стана тя и се свърши! Корман курбан гитти, ще речем ние. Защото Корман Исмаилов отиде курбан (жертва) на същите тоталитарни рефлекси, в които благообразния Местан кълне управляващите.
А иначе момчето си беше и си е окумуш адам (интелигентен човек). Направи ми впечатление още, когато се появи като лидер из средите на младежкото ДПС. Именно него съм имал наум, когато съм прегъвал пръстите на едната ръка, търсейки лицата на новото политическо поколение. Ама, на! Падна жертва на модерното партийно строителство по стар султански табиет (обичай). Това ще рече, че за пример и назидание главата на някой довчера влиятелен везир литва по прищявка на Първия, за да знаят и помнят всички коя е ръката, дето държи и хляба и ножа. Те, не, че не знаят и не помнят. Питайте бившата афет ханъм (министърка по бедствията) Емел Етем как в навечерието на парламентарните избори през 2001 за една нощ излетя от мястото на водач на листа в политическото небитие. И, когато часове по-късно пак по Неговата воля бе върната там, бе готова да целува етекя (крайчето на дрехата) му до края на мандата. И като гледам как стоят нещата в ДПС, олигавен от предани устни е този етек, ама, нейсе! Щото силната ръка напомня за себе си, удряйки.
Сега се питам, какъв ще да е смисълът на този „Корман курбан”, ама не за евнусите и харема на Доган, а за онова, дето се случва зад неговите политически дувари (стени) и барбекюта (скари). На първо четене, като гледам как Волен Сидеров рипа и пищи срещу Касим Дал и последователи, ще да има такъв ефект. Защото се знае, че силно и монолитно ДПС до този момент означаваше силна и монолитна Атака. И щом Волен се чувства заплашен от случващото се в ДПС, то в ДПС наистина нещо предстои да се случи. Защото, ако започне да се променя досегашното положение, определено от дядо Петко Славейков като: Вар Хасан - вар чифлик (Има Хасан – има ферма), в смисъл на „Има Доган – има ДПС”, то и жертването на Корман Исмаилов ще има своя смисъл. И то най-много за ДПС. Без Доган! Анадънму! (Разбрахте ли!)
Силата на Славейков обаче си остава в журналистическата употреба на турските пословици, събрали в себе си спокойната ориенталска мъдрост по отношение на суетливия и слаб човешки род. Сигурно и затова някак си точно и на място в Отвореното му писмо пак до представителите на Народното събрание от 20-ти юни 1887 г. четем краткото: „Дженабет сикерамет олмас”, сиреч: „От лошия добро не чакай.”
Спомних си за всичко това и точно за тази пословица, когато слушах и гледах как тези дни зам. председателят на ДПС Лютфи Местан с меката си реторика в стил „мокра връв” громеше пещерската издънка на лелката депутатка от ГЕРБ и трагикомичната ученическа викторина. В случката депутатът с брадичка на кадия (съдия) видя: „провокация срещу основополагащи принципи на гражданското общество” и „тоталитарен рефлекс, когато училището се използваше за целите на партията”.
Абе, бай Лютфи! Ако беше акана (истински) турчин, а не политически дилаф (ръжен) на ДПС, щеше да го кажеш с простичкото: „Кедине юрушу - саманлъа кадар.” - сиреч, котешкото тичане е само до плевника. Голяма работа станала, няма що! Да определяш като провокация към гражданското общество нещо, дето за всички у нас, родени преди 1989 година си е нещо като безусловен рефлекс, звучи малко обидно. То така излиза, че ние сме си направо нация от провокатори. Пък и да не речем, че по нашите земи гражданското общество е като чудовището от Лох Нес – всички говорят за него, но никой не го е виждал.
Само дето лидер от ДПС да говори за тоталитарни рефлекси в деня, в който съпартийците му единодушно и верноподанно изключиха младия депутат Корман Исмаилов от парламентарната си група и от централния съвет на ДПС си е чиста проба тепегьозлък (безочие). Е, стана тя и се свърши! Корман курбан гитти, ще речем ние. Защото Корман Исмаилов отиде курбан (жертва) на същите тоталитарни рефлекси, в които благообразния Местан кълне управляващите.
А иначе момчето си беше и си е окумуш адам (интелигентен човек). Направи ми впечатление още, когато се появи като лидер из средите на младежкото ДПС. Именно него съм имал наум, когато съм прегъвал пръстите на едната ръка, търсейки лицата на новото политическо поколение. Ама, на! Падна жертва на модерното партийно строителство по стар султански табиет (обичай). Това ще рече, че за пример и назидание главата на някой довчера влиятелен везир литва по прищявка на Първия, за да знаят и помнят всички коя е ръката, дето държи и хляба и ножа. Те, не, че не знаят и не помнят. Питайте бившата афет ханъм (министърка по бедствията) Емел Етем как в навечерието на парламентарните избори през 2001 за една нощ излетя от мястото на водач на листа в политическото небитие. И, когато часове по-късно пак по Неговата воля бе върната там, бе готова да целува етекя (крайчето на дрехата) му до края на мандата. И като гледам как стоят нещата в ДПС, олигавен от предани устни е този етек, ама, нейсе! Щото силната ръка напомня за себе си, удряйки.
Сега се питам, какъв ще да е смисълът на този „Корман курбан”, ама не за евнусите и харема на Доган, а за онова, дето се случва зад неговите политически дувари (стени) и барбекюта (скари). На първо четене, като гледам как Волен Сидеров рипа и пищи срещу Касим Дал и последователи, ще да има такъв ефект. Защото се знае, че силно и монолитно ДПС до този момент означаваше силна и монолитна Атака. И щом Волен се чувства заплашен от случващото се в ДПС, то в ДПС наистина нещо предстои да се случи. Защото, ако започне да се променя досегашното положение, определено от дядо Петко Славейков като: Вар Хасан - вар чифлик (Има Хасан – има ферма), в смисъл на „Има Доган – има ДПС”, то и жертването на Корман Исмаилов ще има своя смисъл. И то най-много за ДПС. Без Доган! Анадънму! (Разбрахте ли!)
*Корман отиде жертва
Няма коментари:
Публикуване на коментар