Речен хляб

Днес получих по пощата едно прекрасно есе от един много талантлив човек . Че това последното е така, ще стане ясно след време. Надявам се скоро.
От това есе пък в главата ми се роди нещо. Първоначално трябваше да е хайку. После от тристишие стана тристрофие от тристишия. Нещо като строфично хайку.
Хай, да го прочетем!

Речен хляб


В бавната вечер на залива
тихо проскърцваща лодка
трие лицето си в кея.

Стриват ръцете рибарски
мрежи, весла и съзвездия
ситно в брашното на спомена.

Взимат вода от реката.
Бавно замесват събраното
с хляб да нахранят душите ни


Имам чувството, че знам къде се намира това място...