Къде бях, когато бе 10-ти?!

 

Древна поезия и съвременна проза

 

Като за ветровит уикенд разтворих "Илиада" и сторих нещо, което отдавна (ама много отдавна си мисля). Реших да проверя всички позиции на епитети, използвани от Омир в описанието на гръцките кораби. В целия текст.

Ето ги: скороходни, черни, бързоходни, бързи, гладки, големи, кухи, ахейски, вити, хубавопалубни, многовесли, морски, червено бродни, симетрични, празни, вражи, красивопалубни, мореходни, двойновити, стройни, черноноси. Двадесет и две позиции.

Преди час-два се върнах от залив в Черно море, където тези кораби са спирали преди хилядолетия.

В едно от своите есета Иво Андрич пише, че истинската история на един народ започва от срещата му с морето.

А днес нашето море никак не изглежда щастливо от срещата си с нас...

Това е текст! Това е рап! Това е!!!

 Има надежда, докато тук се прави такава музика. И такава поезия...

На този ден преди година

"Ще седна ей сега - казвам си - или утре, или пък когато ми се ще. Времето лети, отлита, а аз не го усещам. Защото нямам думи да кажа колко си почивам, колко се успокоявам от мисълта, че книгите са до мен, за да ми доставят удоволствие, когато дойде времето им, че разбирам колко ми помагат те да живея. (...)

Библиотеката ми има кръгла форма и в нея няма друго място освен за масата и стола ми; извитите и стени предлагат на погледа ми отведнъж всичките ми книги, подредени наоколо на пет реда. (...)"

Мишел дьо Монтен "За трите вида общуване"

По-полека с топките!

По повод инцидента с дисквалификацията на Джокович от US Open си припомних нещо, което писах през 2014 г. В търсене на обяснение за концептуалния скептицизъм на френския философ и писател Мишел дьо Монтен може да се разсъждава за житейските му несгоди, претърпени в личностен аспект.

Та, там съм написал за петте му деца, починали невръстни, за смъртта на приятеля му Етиен дьо ла Боеси, на баща му. И още - точен цитат: "По-малкият му брат умира след удар на топка за тенис."!!! И това става в XVI век! 

Така,че: Easier with the balls!

Относно Siyasi tepegözler

Турцизмите в българския език се употребяват в езиковата практика безкритично – в смисъл, че популярното приложение на думата или понятието се приема и прилага без замисляне относно едноплановата му смисловост.

Ето как проявите на политическата практика от последните седмици неминуемо извикват в употреба популярната и позната дума тепегьоз (неправилно произнасяна като тапигьоз). Представата, че това е определението за глупав, безсрамен, нахален, нагъл човек е само част от цялата истина.

Многосъставната дума (характерна за аглутинативните езици, какъвто е турският) се състои от   две части, означаващи tepe (връх, възвишение)  и göz (око) би трябвало да се преведе буквално като високо око или нещо подобно – превод, който никак не се връзва с практическата упортеба на понятието.

А цялата истина е, че тепегьозът (Tepegöz) е митическо същество от тюркската митология – добре познатият ни от странстванията на Одисей – Циклоп.

Така нещата вече се връзват – едно око (göz) върху темето или върха (tepe) на главата.

Ясно е вече откъде идва и пейоративната употреба на понятието тепегьоз – какъв ще е Циклопът, ако не глупав, нагъл, лаком, алчен, безсрамен и т.н.

Ако има някакъв смисъл в цялото това етимологично упражнение, то той е в митологичната поука, че Тепегьозът трябва да бъде надхитрен, излъган, наказан с ум и проницателност. С тепегьоза по тепегьозлъшки не става.

А пък Siyasi tepegözler можем да преведем като Политическият циклоп

Ο γερανός ως γέρος или монолог на Кладенеца

Когато не дочакаш скитите,

понякога ще идват във съня ти

като нечакани, далечни гости

по дъното на бъдеще пресъхнало,

където вятърът чертае мрежи в мрака

аз имам време времето да чакам.

Дали да се запомня все такъв?!