Турцизмите в българския език се употребяват в езиковата
практика безкритично – в смисъл, че популярното приложение на думата или понятието
се приема и прилага без замисляне относно едноплановата му смисловост.
Ето как проявите на политическата практика от последните
седмици неминуемо извикват в употреба популярната и позната дума тепегьоз
(неправилно произнасяна като тапигьоз). Представата, че това е определението за
глупав, безсрамен, нахален, нагъл човек е само част от цялата истина.
Многосъставната дума (характерна за аглутинативните езици,
какъвто е турският) се състои от две части, означаващи tepe (връх, възвишение) и
göz (око) би трябвало да се
преведе буквално като високо око или нещо подобно – превод, който никак не се
връзва с практическата упортеба на понятието.
А цялата истина е, че тепегьозът (Tepegöz) е митическо същество от
тюркската митология – добре познатият ни от странстванията на Одисей – Циклоп.
Така нещата вече се връзват – едно око (göz) върху темето
или върха (tepe) на
главата.
Ясно е вече откъде идва и пейоративната употреба на
понятието тепегьоз – какъв ще е Циклопът, ако не глупав, нагъл, лаком, алчен, безсрамен
и т.н.
Ако има някакъв смисъл в цялото това етимологично
упражнение, то той е в митологичната поука, че Тепегьозът трябва да бъде
надхитрен, излъган, наказан с ум и проницателност. С тепегьоза по тепегьозлъшки
не става.
А пък Siyasi tepegözler можем да преведем като Политическият
циклоп
