Преди много години (не си спомням вече колко) в малка
художествена галерия уредничката застана пред малка картина и гордо каза: „Това
е една от най-ценните ни! Първата, която Златю Бояджиев рисува с лявата си ръка
след инсулта…“
Към този миг от живота ме върна обаждането от редакцията на
„ Léuropeo“ с поканата
да подготвя текст по темата на броя „#Преход“ (брой №34 – октомври/ноември 2013 г.) – за прехода от дясна ръка към лява в творчеството на
големия български художник. По-късно и вече след всяко обаждане от редакцията
си давах сметка, че животът ни е като домино от отминали истории – всяко черно
блокче с бели точици по него си има своето място. До момента, в който идва
времето да го хванеш и сложиш на масата…
Всички истории, които разказвах по страниците на черно
бялото списание, ме връщаха към подредени по лавиците на паметта ми образи,
факти, думи, мелодии и какво ли още не. Те си бяха там и чакаха обаждането от
редакцията…
Сега си мисля, че българското „Léuropeo“ е като кратката
енциклопедия, която така обичах да разлиствам като дете. Сигурен съм, че всеки
един от верните му читатели е наредил грижливо 99 (почти) броя на списанието, а
от време на време посяга натам и измъква наслуки един от тях. И чете и
препрочита. Така може да се чете само старо списание, защото то не остарява.
Двумесечно издание. Все едно е отново 18-ти век, когато
информацията не бърза за никъде – време на двумесечните периодични издания, на
месечните… Колкото по-бавно четене, толкова повече смисъл. Забравен лукс в
съвременните информационни медийни ленти, където цикълът на периодичните
издания е изтрит. И възможността да седнеш удобно и да докосваш черно белите
ретро страници с черно белите фотографии от минало време. Да не бързаш. Да
четеш. Бавно. Съсредоточено. Умно…
Мой познат от китно градче в Лудогорието ми разказа през
смях, как на всеки два месеца продавачката на вестници от центъра възторжено го
посрещала с възгласа: „Пристигна новият брой на „Леопарди“…
Това му е прекрасното на черно бялото „Léuropeo“ в България.
За разлика от черния леопард от 2025 г. то винаги идва и можеш да го видиш,
пипнеш, погалиш, подържиш в ръце. Да го прочетеш…
