понеделник, 5 ноември 2012 г.

Последното L’europeo – Good theater – bad theater*








Последният 28-ми брой на L’europeo наистина се оказа пред дилемата „Да бъдеш или да не бъдеш” след като закъсня почти седмица сред две развалени машини на столична печатница. С което велиоколепно постигна драматургичния ефект на трепетно очаквания и закъсняващ гост. Полиграфическата ретардация усили удоволствието на появата, а слънчевият ноемврийски декор направи срещата почти съвършена.
И понеже сравнителния метод в литературознанието е генетично заложен в нашето поколение, формирано с „Историческата поетика” на Ал. Веселовски, съзнанието ми автоматично отбелязваше общите места в текстовете на Иво Христов, Димитър Стоянович, Жанина Драгостинова, Искра Ангелова и т.н. и т.н. Извън композиционната общност на историческите маркери, очертаващи рамките на преживяванията и преживяното, нещо друго дръпна погледа ми. Гениалните сценични превъплъщения и режисьорски диктатури очертаваха един некавказки тебеширен кръг, затворил в себе си доста болезнени, нелицеприятни и чувственовълнуващи съдби. Във всяка една история. Така се роди и заглавието на този кратък текст, което бих искал да си преведете като: „Добър театър – лоши (не в смисъл на характер, а по скоро на тъга и неудовлетвореност) театрали."
Освен това бих искал да публикувам тук и една нетеатрална снимка, която не бе приложена към текста, който пратих на списанието за този брой. Едно историческо перо, заснето в едър план – така, че ерозията и патината ясно се виждат в многозначителното си съседство (кликнете върху снимката, за са я увеличите). Писалката на Добри Войников от неговия музей с формата на човешка ръка и указателен пръст е просто метафора на задължителния за изкуството егоцентризъм и самовлюбеност. Който е пък закономерно добър и задължително лош (тъжен, самотен, неудовлетворен). Като театъра и театралите...
Прочетете този брой и си го имайте. Наистина е много добър...

Няма коментари:

Публикуване на коментар