вторник, 30 октомври 2012 г.

Eсента на свещеника




Заглавието се получи почти по Маркес, само дето свещеникът едва ли ще стане патриарх, но знае ли човек, защото както е известно неведоми са пътищата...
Тази есен наистина беше такава, каквато я изобразяват в църковните стенописи с мотива за Колелото на живота, сиреч Календаръ вечний - богата и плодородна. Преди месец Отец Николай Петков издаде романа си "Стадионът на старата госпожа", а днес (30-ти октомври) бе публичната защита на доктората му пред научно жури, а темата - "Образите на пътя и възрожденският наратив".
Е, с пълно единодушие при крайното гласуване, отецът е вече и доктор филолог. Само аз си знам как в последната година писането на книгата влияеше на писането на доктората. И обратно...
Общото в тях е онзи нов термин faction, който не звучи много добре на английски, но не означава нищо друго освен срещата на фактите и фикциите. С него отецът беше доста в съзвучие с модерната белетристика, но виж, при научното изследване ситуацията беше хлъзгав лед...
Сега какво следва не знам. Проблемът на точката в последния ред е, че винаги те оставя в усещането за самота. Защото е време за новото изречение, но то пък е най-трудно...
На снимката в стил "Геният и неговият наставник" (но не по Цветан Стоянов) в края на тригодишната си съвместна работа. Личи и аудитория "Боян Пенев" на Шуменския университет, а в дълбочина е председателят на научното жури проф. Веселин Панайотов в корпоративните цветове на университета :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар