четвъртък, 4 април 2013 г.

Да поговорим за...Габон




Публикувано в www.reduta.bg

Че познанията по географията не са сред силните страни на политиците е аксиома – сиреч нещо, което не се нуждае от доказване, защото си е такова по принцип. Изключенията потвърждават правилото, а сред тях е един от безспорните майстори на „реалната политика” Наполеон Бонапарт, на когото принадлежи мисълта, че да познаваш географията на една страна означава да разбираш и предвиждаш нейната международна политика. Значи, нейното бъдеще.
За разлика от човекът, направил най-много за разпространението на франкофонията по стария континент чрез движението си по него пеш и начело на армиите си, домораслите български политици и депутати учат география основно чрез включването си в съществуващите в парламента групи за приятелство със...(съответната държава) и командировки дотам чрез самолетен билет в портфейла. Крайно недостатъчно. Гледната точка на птичия полет, често съчетана с птичи ум изкривява драматично знанията и оценката за видяното.
Сбърканите знания по политическа география у нас продължават успешно и в навечерието на очакваните като междуселско футболно дерби в Югозападна България парламентарни избори. Решаващ е приносът и на започналите рано-рано телевизионни дебати, които могат да бъдат сочени като гастрономически пример за словесен тюрлюгювеч, събрал около една маса незнаещи рецепти гости и неразбиращи от храна домакини.
След като точно телевизионният екран в зората на демокрацията роди баснята за вечната и нерушима дружба между България и Нубия в лицето на депутата Васил Михайлов-Нубиеца, сега дойде време пак той - екранът -  да обогати политическият ни фолклор с ново географско прозрение. Загубеният (според служебния премиер Марин Райков) за театралната сцена Волен Сидеров, но и оценяван според хиляди избиратели като „спасител на нацията”, с характерното си кресчендо обяви в ефира на една от националните телевизии: „ Минималната пенсия в африканската държава Габон е 194 евро. Там живее племето банту. Да не би това племе да са по-умни от българите.”.
Не бих се занимавал с подобни глупости, ако в тях не се крие един сериозен проблем. Телевизионните дебати по принцип са последното място, от които можеш да научиш нещо смислено и полезно. Лошото е, че те са идеалното място за произнасяне и запомняне на бомбастични тези, най-често лишени от смисъл и мисъл. Но казани по ефектен начин, те се забиват в общественото съзнание като трън в пета. И нямат изваждане. Икономистът Тайлър Коен беше казал, че когато достъпът до информация изглежда лесен, обикновено предпочитаме краткото, сладкото и миниатюрното. Точно като фразата за минималната пенсия в Габон.
Бърз преглед върху медиините реакции у нас след поменатия сутрешен телевизионен дебат потвърждава това. Габонската пенсия е акцент в заглавията. Запомнена и препредавана, тя е на път да се превърне в предизборен лозунг-обръщение към унизените и оскърбените. Тя показва, че българският театър може и да е загубил един неслучил се артист, но българската политика е загубила много повече с влизането в нея на един политически артист. И то много. Защото в същността си тази фраза е една...лъжа.
И това е така, защото във фразата се визира една от трите най-богати държави на черния континент. Да, Габон е богат почти колкото митичните като дестинация за туристи и офшорни капитали Сейшелски острови. Не знам какво му става на Сидеров, но напоследък силно и вероятно интуитивно е привлечен от държави, формиращи брутния си вътрешен продукт посредством износа на нефт. След скорошната му апология относно венецуелския феномен Уго Чавес, разсъжденията върху предимствата на габонската пенсионна система отново миришат на петрол. Защото неслучайно основни търговски партньори на африканската държава са САЩ, Китай и Япония. Богат на природни изкопаеми и гори, Габон формира брутен вътрешен продукт на глава от населението точно два пъти по-голям от съответните показатели в България. Простите сметки показват, че при това положение и съотнесени към икономическата ситуация в двете държави минималните пенсии в Габон и България са в съотношение едно към едно. Точно това е истината.
Е, ще кажете, дотам ли я докарахме! Да се сравняваме с африкански държави, ние дето имаме такава хилядолетна история, и ние, дето им продавахме толкова оръжие, и ние, дето... Някой беше казал, че разликата между патриотизма и национализма е в това, че патриотизмът обича своето, а национализмът мрази чуждото. В този смисъл риторическият въпрос на Сидеров: „Да не би това племе (банту) да са по-умни от българите?” е напълно в духа на определенията за национализъм и патриотизъм. Ами, по умни са, Сидеров! Имат двукамарен парламент, президентска република с президент глава на изпълнителната власт, само 120 депутати, армия от 5000 човека, в столицата им Либървил живеят само 600 000 жители, истински франкофони са с френския като официален език, преобладаващо е християнското население. На герба им пише „Съединение, Труд, Справедливост” и нямат националистическа партия. Това предполага, че по време на изборната си агитация не използват примери от българската действителност и не си задават въпроса: „Абе, ние да не сме по-глупави от българите!”. А, и още! Най-важното нещо , което разделя габонците е...екваторът. Половината живеят в южното полукълбо а половината в северното. С други думи – Мили ми Габоне, ти си земен рай! Рай, в който прекрасно липсват сутрешните блокове на българските телевизии, в които неслучили се артисти разиграват трагедията на нашите дни.