Проблемът (на) Доган*

Полоний: Какво четете, господарю?

Хамлет: Думи, думи, думи

Мисля си какво ли би се случило, ако в обозримо бъдеще Ахмед Доган за пореден път наруши политическото си мълчание и изрече пред събралите се журналисти краткото: „Две плюс две е равно на четири.” Очаквано възмутените реакции биха били, че лидерът на ДПС е откровен до цинизъм, че е виртуоз на тънките сметки, че се опитва да лансира нов модел на разширена коалиция за управление на страната с четири политически субекта и т.н и т.н.

Болезнената реактивност на обществото към думите на вечно присъстващия с отсъствието си от парламента политик си има определение. Умберто Еко я нарича „свръхинтерпретация” и обяснява, че това общо взето е случай, при който „намерението на автора и създадения от него текст се пренебрегва напълно от читателя”. А в последните години у нас, когато Доган е автор на какъвто и да е текст, то читателите и слушателите са много – твърде много.
 ................................

Целият текст може да прочетете в  www.reduta.bg