сряда, 16 юни 2010 г.

За имената, водката и избора




На снимката: Водка „Старка” е литовски търговски бранд още от 15-ти век. После го присвояват руснаците, а накрая поляците. За жалост шуменският предприемач от Възраждането Янко Чангов не докарва нещата до търговски бранд, въплеки, че залива със спирт Османската империя

Тази история тръгна от поканата на едни симпатични младежи и девойки, дето ми се обадиха и запитаха мога ли да разкажа нещо любопитно по повод тяхната обществена кампания. Тя носи гордото название „Горд съм, че съм Шуменец”. Тя си има си и сайт, а в него се четат истории като тази, дето сега съм я намислил. Събрани заедно всичките истории трябва да изпълват гърдите и главите ни с трепетното усещане, че Шумен е неслучайно място на картата. Сиреч, тук са се случвали и ще се случват важни хора и събития и градът е давал тон за песен на националната ни история във всяко едно отношение.
То, че е вярно, вярно е и идеята е хубава. Вярно е и друго, де! По обективни причини човек не избира ни родителите си, нито мястото дето се е родил. Както се казва – това са хора и местности, върху които нямаме влияние предвид, неудобната ембрионална поза, която сме заемали тогава за старт в живота.
По повод избора на рождено място още се сетих какво ми разказа един приятел. Ще запазя името му в тайна – името е рядко срещано (ако не се брои староанглийския епос), пък и той е известен адвокат, та да не се сетите веднага кой е. Имал той историческият малшанс да се роди във време, в което още съществуваха едни официално одобрени от партийните власти именници (списъци с имена), откъдето родителите трябваше да изберат възможно име на новородения наследник. Докато тези именници съществуваха появата в публичното пространство на българчета, наречени Изаура или Алонсио беше на практика невъзможно. И по тази причина родителите на моя приятел планирали раждането му не в гордия Шумен, а в недалечния Омуртаг. Там лелката с именника в ръка си позатворила очите и така името от келтската история се появило в акта за раждане на нашия човек.
Та, това за избора къде се раждаме. И както казваше Любен Дилов-син, като не мога да избера къде ще се родя, какво друго ми остава, освен да се гордея с мястото, където съм се родил.
Колкото до Шумен, тук определено и минало и култура се намират под знака на един историкомачистки комплекс - сиреч да сме първи във всичко случило се. Първи театър, първи оркестър, първа повест, първа бира и прочие. И подгъвайки сега колена пред тази наукопатриотична тенденция, дойдох най-сетне до същността на случката.
Някога отдавна, в годините след времето на забравената вече Кримска война (1856 г.) в Шумен нещата се пораздвижили. Всъщност, нашият град винаги имал полза от войните на принципа има ли война, има военни доставки, а пък армията яде и плаща с готови пари. Ще се отплесна сега, обаче ето ви едно доказателство. Ако хванете автобуса в посока село Мадара, обаче продължите нататък следват три други села – Кюлевча, Марково, Косово. Големите и красиви български църкви в тези села са построени за кратко време след 1856 г. Защо ли? Проста работа – този богат на жито район, наречен Сърта забогатял и на пари точно по времето на Кримската война, доставяйки зърно за хляб към огромния турски гарнизон в Шумен. А българинът, види ли се с пари хваща мистрията и почва да строи. Добре, че тогава е строил църкви!
Е най-сетне си дойдох на думата. Няколко години по-късно (1863 г.) в Шумен отваря врати…най-голямата спиртоварна. Това си е цяла фабрика, а нейният собственик е Янко Чангов. Тя е оборудвана с модерна техника и според официални източници само за 16 часа е произвеждала 400 оки спирт от 1200 оки ръж или царевица. Като се има предвид, че една ока е равна на 1.28 кг., то по това време шуменската спиртоварна е бълвала по половин тон на денонощие. И то не какъв да е спирт, а според сведения на тогавашния руски консул в Османската империя А. Н. Мошнин това е бил най-добрият спиртоварен завод в Дунавската провинция. Кой го казва? Руснак. А както всички знаем руснаците изтънко разбират от водка, щом създадоха и „Смирнофф” и „Столичная”, че и „Путинка”. И още нещо. Като казваме Дунавска провинция, по тогавъшната административна система на Османската империя трябва да сме наясно, че в нея влизат и София, че и половината от територията на днешна Сърбия до Ниш. С други думи, къде е бил първият център за спирт (водка) на Балканите. Правилно се сетихте – в Шумен!
Бизнесът дотолкова се разраснал, че за кратко фабриките за спирт в Шумен станали две. Направо „Пиянството на един град”! Само че Янко Чангов бил толкова добър в бизнеса си, че конкуренцията бързо фалирала. Вестник „Дунав” от 1865 г. публикува съобщение за разпродажба на инвентар за спиртна фабрика, сигурно принадлежащ на неуспелия бизнес-съперник на Янко Чангов.
Сега можем само да съжаляваме, че шуменската спиртоварна не била по-гъвкава в търговското си поведение и създала търговска марка, която днес да ни прославя по целия свят. Но историята на брандовете (сиреч, търговските марки) по това време е отделно приключение. Например, знаете ли защо фалирала първата българска фабрика за цигари по това време?! Не, не е заради акцизи и финансови министри. Просто хаджи Славчо Паскалев започнал в Търново производството на цигари с гордото име „Комета”. Колко американско, колко астрономично! Да, обаче на турците марката на цигарите така плашещо им напомняло на опасната думичка „комита” (бунтовник), че фабриката бързо хлопнала кепенците. В този смисъл, по добре без име, отколкото с недобре избрано име…
Като заговорих за безименната шуменска водка (спирт), наводнила тогава пазарите, отново се сетих, че при хората не е така – без име не може. Което ме върна към разказа на моя приятел. Защото неговия разказ също има неочакван край. „Когато се роди брат ми – рече той – майка ми не успяла да прескочи отново до Омуртаг. Та, неговото име трябваше да го избират от именниците и не успяха да му дадат предварително намисленото от тях. Но той днес си го харесва, така че проблем няма.”
„Именно - допълвам го аз - именно! Проблемът е да си харесваш и водката и името и първото да не пречи на второто на следващата сутрин…