понеделник, 30 януари 2012 г.

Сбогом, Тачо!


От сутринта в главата ми пулсира страница 14-та от „Майстора и Маргарита” с онова жестоко до откровеност: „Да, човекът е смъртен, но това не е толкова страшно. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен. И изобщо не може да се каже дори какво ще прави още същата вечер.”Очаквахме тази вечер да го видим – както всеки понеделник. И да чуя често повтаряното в края на срещите ни: „Връщам се в офиса, че има работа!”. На събиранията ни обичаше да стои прав – пъхваше две ръце в джобовете на джинсите... Прав и леко усмихнат.
Станислав Чакъров (Тачо) обичаше работата си. Прекрасен проектант, работещ с най-големите фирми в България. Сега се опитвам да си го представя, наведен над чертежите във фирма „Структурика”. Често пътуваше – миналата година преполови столетие и имаше с кого и как да сподели наученото като  председател на регионалната колегия на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Така се случило. Тръгнал пак на път. И точно като по Булгаков един квадратен метър земя се оказал смъртоносно хлъзгав...
Сбогом, Тачо! Какво да напиша друго?! Все по-силно става усещането ми, че скоро в нашия град сигурно ще срещна възрастен мъж с гръцка туника и фенер в ръка. И няма да има какво да му отвърна, когато ми рече: „Търся хора!"


П.С. На 30 януари 2012 г. при нелеп инцидент, на 51 години почина инж. Станислав Чакъров. Паст президент на клуб "Ротари - Шумен" през 2007/2008 г.

петък, 20 януари 2012 г.

Поредният "Кораб на глупците"


Hieronymus Bosch "Ship of Fools"  
Когато в края на 15-ти век Йеронимус Бош рисува гротесковата компания в картината си „Корабът на глупците”, той поставя началото на един от най-популярните сюжети в световното изкуство. И защо не. Разказването на света, в който живееш като кораб, а живота като плуване отдавна се е настанило на борда на литературата от времената на Одисей и до наши дни. И работата с глупотевината не е много по-различна. Няколко години след картината на Бош, патронът на днешната общоевропейска образователна програма „Еразъм” пише своята „Възхвала на глупостта”. Е, и той поставя важно начало – от този момент, та и до днес мислещите хора не могат да се освободят от усещането, че обществените, политическите, литературните, че и доста от истинските кораби се управляват от глупаци.


След като в продължение на дни телевизионните екрани бяха запълвани от безпомощно полегналия на борд туристичейски лайнер и корабокрушенци, завити с одеала, да сравниш случилото се с „Коста Конкордия” с „Титаник” бе близко до ума. Дори с репортерски устрем да откриеш потомци на загиналите от „Титаник” на борда на туристическия лайнер не бе чак толкова оригинално. То, трагедията от Средиземно море просто си плаче за подобни аналогии – още повече, че съдбовно се случи юбилейно точно сто години след драмата в Атлантика. И тогава, и сега – огромни и луксозни кораби, събрали богатства и лукс. И тогава и сега – дълго разкъсване в борда. И тогава и сега – паника, препълнени лодки, студ. И една съществена разлика – капитанът на „Титаник” Едуард Смит загива заедно с кораба си. И точно тук сравненията между двата събития, разделени от столетие са като сравнение между драма и трагикомедия, между трагична опера и италианска бурлеска.




Капитан Франческо Скетино с две жени в ресторанта в момента на сблъсъка. Капитан Франческо Скетино напуска кораба като обикновен пасажер в спасителна лодка. Капитан Франческо Скетино доближил опасно кораба към брега, за да удовлетвори желанието на член от екипажа, който пропуснал отпуска си. Капитан Франческо Скетино доближил опасно кораба до брега, за да бъде наблюдавана по-добре зарята от местен празник...


Като стана дума за исторически аналогии, литературни метафори, съдбовни закономерности и ирационални, ето ви ги и тях:


Корабът носи многозначителното име „Коста Конкордия”, който би трябвало да се преведе като Бряг на Хармонията, по името на древноримската богиня, закрилница на съгласието и семейното разбирателство. Засяда безпомощно в крайбрежните скали в годината на икономическа и политическа криза в семейството на Европейския съюз, в която взаимоотношенията между страните членки са всичко друго, но не хармония и съгласие.


Корабът потъва в Средиземно море, люлка на европейската цивилизация, наречено свойски и приятелски „mare nostrum” – морето ни, нашето море.


Колкото до поведението на Капитана – онзи, в чиито живот хиляди хора поверяват живота и съдбата си?! Просто трябва да признаем пред себе си, че голяма част от съвременните политически лидери и водачи доста напомнят Франческо Скетино – и като компетентност и като поведение. Всъщност, не е ли Скетино във времето преди катастрофата един морски Берлускони? Къде е корабът, сега виждаме всички. Къде е Италия със своя вътрешен дълг и икономически проблеми, скоро ще разберем...


Не ми се иска да внасям прекалена ирационалност в една житейска драма и то във време, в което врачката на Берлускони е чест гост в българските телевизии в ролята на политически прогностик. Но така или иначе съдбата ни посочи с пръст и ни напомни, че всички се возим на един кораб, че корабът пътува и, че по-често трябва да поглеждаме с внимание към капитанския мостик, за да видим дали Големият мъж вече не е офейкал...


Ох, само не ми се мисли за това, че две години след потъването на „Титаник” избухва Първата световна война...