понеделник, 9 май 2011 г.

Светлина за белия паметник






Той е бил момче на 26 години. Скромно. Дотолкова скромно, че когато историята му определила ролята да бъде Първи, се оттеглил и отстъпил доброволно главната роля на Водач.

Когато Иван Вазов решил през 1883 година да увековечи името му в паметната „Епопея на забравените”, точно поетическият текст посветен на него се получил скромен и най-кратичък и не влязал в читанките.

В родния му град Шумен го помнят. Има два паметника, а родната му къща е музей. Пред големия, бял и хубав паметник в малката градинка на площад „Оборище” всяка година по едно и също време се събират хора. После се разотиват. След това паметникът потъва в зеленината на парка и остава там тих и незабелязван от минувачите. До следващия митинг.

В тъмнината на нощта всичко изчезва. Тъмнината обаче е нещо странно. Точно в нея нещата стават по-видими. Ако ги намерим и им дадем светлина. „Светлина! Повече светлина”, както казват промълвил Гьоте пред прага на голямото тъмно в края на живота си.

Сигурно и заради това решихме да осветим паметника на момчето от Шумен, останало завинаги на 26 години във водите на Янтра по времето на Априлското въстание от 1876 година.

Сега вече просто не може да не го видим в нощите на града. Не паметник. Просто нощна стража на паметта.

А, да! Ето го и онзи също така забравян текст от „Епопея на забравените”:

Те бягаха бледни пред дивата сган.
И Волов, юнакът, цял в кърви облян,
извика: "О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?"
Балканът
Аз нямам за вази ни завет, ни път.

Градът
Аз имам бесила.

Селото
Аз имам проклятия.

Янтра
Елате, нещастни, във мойте обятия!


Уточнение: На 9-ти май тази година Ротари клуб в Шумен реализира проекта си за художествено осветление на паметника на Панайот Волов в градината на площад "Оборище в града.






сряда, 4 май 2011 г.

Президентските избори като операция „Овърлорд”



Гумените танкове залъгват противника къде са истинските ти сили. Същото правят и някой политици - надуват балони на едно място, а удрят на друго...









Заявената от вицепремиера Цветан Цветанов в сряда сутрин възможност действащият министър-председател на Република България да бъде номиниран за участие в президентските избори показва едно. Наесен демократичните рефлекси на обществото ще бъдат поставени на сериозно изпитание.
Защото думите на министъра на вътрешните работи не са случайни, изречени са в неслучайна телевизия пред неслучаен водещ. След тях политическите анализатори ще прегъват пръсти, ще пресмятат и гадаят кои са тези двама все още неизвестни мъж и жена от думите на Цветанов, дето могат да поведат цялото войнство на ГЕРБ към президенството. Излишни усилия. На това му се вика отклоняване на вниманието – също като онези надуваеми танкове и самолети, които в края на Втората световна война американци и англичани здраво помпат на стотици километри от мястото на истинския удар в Нормандия. Операция „Овърлорд” (Повелител) е очаквана от всички, но започва на неочаквано място. И помита неподготвената защита.
В същото време думите на Цветанов за първи път официално анонсират и по този начин на практика легитимират реалната възможност бъдещият президент на България да се казва Бойко Борисов. С уточнението, че тя – кандидатурата - ще бъде обявена в последния момент, за да не бъдели извадени компромати. Едва ли това е истинската причина. Ситуацията в българското общество сега е такава, че появата на какъвто и да е компромат в медиите за него ще е нещо като прогнозата за времето – редовно, всеки ден и на кръгъл час. Пък и кой ли от така наречения политически елит у нас се страхува от компромати?!
И още нещо каза Цветанов. Ако се стигне до номинацията на Бойко Борисов за участие в изборите, ще се мисли за нов премиер на страната. Думите са издайническо нещо, пък в конкретния случай думите на вицепремиера означават само едно – те вече мислят. И сигурно са го измислили, но това не е толкова важно, защото извън Личността с главно Б., какво там значи някаква си личност.
И така, какво произтича от този така сигурен вариант при голямото пренареждане на изборните карти след няколко месеца. Нищо чудно след него отново да заговорим за „Голям шлем”, само че вече не по отношение на енергийните проекти, а по повод играта български политически покер. Очаква ни странно повторение (по-точно разместване на авторитетите) на руския вариант с два центъра на власт, при който министър-председателят е в пряка зависимост от президента. Само, дето в Русия тези отношения са регламентирани от конституцията на страната. А у нас много вероятно ще бъдат в невидимо противоречие с основния закон, но пък ще са базирани на авторитарните рефлекси, залегнали при българското партийно строителство от лидерски тип.
Като се има предвид, че при успоредното провеждане на президентските и местните избори в един ден се очаква разпознаваемата политически президентска кандидатура да окаже решаващо влияние и върху резултатите от местния вот, то ето и още един аргумент в подкрепа на тезата „Борисов – президент”. Така чрез подкрепата за един мажоритарен вот, какъвто е президентския, поне за две години ГЕРБ ще имат сигурен парламентарен комфорт и силно местно представителство. Ще имат и президент, който на базата на личностните си характеристики сигурно ще постъпва така, щото Член 100 от сега действащата конституция (Президентът е върховен главнокомандващ) да ни се види като Член 1-ви от предходната конституция, при която имахме един невидимо всекомандващ Повелител (Овърлорд).
С други думи – имахме новина. Ама, чухме ли я?!