четвъртък, 16 април 2009 г.

Всеки си носи кръста!

Всеки петък по това време на годината си спомням една история. След което си казвам, че точно това е момент, в който може да уверено да отрека едно широко разпространено мнение. Всъщност, какво мнение, то си е направо онази известна поговорка, която казва: "Всеки си носи кръста!".
Една бърза справка със съдържанията на Евангелията ще покаже, че това съвсем не е така. Защото в петъчната суматоха в древния Иерусалим, когато евреите разгорещено обсъждат помежду си под замисления поглед на Пилат да разпнат ли или да не разпнат своя странен млад сънародник от Назарет, на един от тях въобще не му пука как ще бъде разрешен спора. Това е киринееца Симон, които убедено си мисли, че обществените кавги са празно губене на време, та затова в този ден усърдно работи на нивата си. Все пак пролетта е време точно за сериозни агротехнически мероприятия, откакто свят светува. Точно на връщане от полето обаче Симон вместо да се прибере вкъщи, влиза в историята. Без самия да го иска. Ето как е запомнено това нещо в Евангелието от Лука (23; 26): "И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса". Както би казал днес някои криминален репортер, Симон се е озовал на неподходящото място в неподходящото време. Какво по-лошо от това - след като си блъскал до отмала на нивата, да завършиш деня си със стокилограмов дървен кръст на гръб, преплитайки крака към нечия чужда Голгота. След като дотътрил кръста до лобното място, Симон вероятно се прибрал най-сетне вкъщи, излизайки от историята на човечеството и псувайки лошия си шанс. Вероятно от яд същата вечер да се е напил и да е опухал жена си... По този повод евангелистите не споменават никакви подробности. Защо се замислих днес над тази на пръв поглед напълно излишна подробност. Сигурно не защото съм имал желанието да уточня една кинематографична неточност, при която и до днес световноизвестни режисьори показват как Исус измъчено носи своя кръст към смъртта и възкресението си. По-скоро, в случилото се със Симон можем да прозрем една от великите и незабележими поуки на Новия завет - Никой от не може да избяга от обществените спорове и трудни решения на собствената си нива. Защото съдбата е готова да стовари върху рамената ни не само умората от изминалия ден, но и смъртоносната и кръстна отговорност за нечие страдание. Кой знае, ако киренеецът Симон не бе отишъл на полето, а на Иерусалимския площад, то неговият глас би могъл да натежи на везните на спора, измъченият младеж би бил пощаден от ръзпятието, а тези редове никога нямаше да бъдат написани... Кой знае?! Всъщност, всеки прави своя избор сам. Но в нашия личен избор между собствената нива и обществения площад, не би трябвало да забравяме историята на Симон, който помогнал с гърба и ръцете си, за да бъде разпнат сина човечески.

1 коментар:

  1. Или сина човечески е бил разпнат за да се спаси сина му Варава който да продължи опитите му да се върне "законния" престолонаследник от рода на Соломон и ако е така кадето и да бе отишъл горкия Симон все щеше да влачи кръста...

    ОтговорИзтриване