Онзи ден студентите ме питат гледал ли съм как Манчестър Юнайтед обърна Астън Вила в последните секунди, пък аз им отвръщам: „А вие видяхте ли как предния ден Ливърпул събори Фулъм в продължението?”. Пък после разговорът тръгна от футбола към истинските неща в живота. По този повод се сетих за нещо дето го бях писал преди години. За футбола…и още нещо. Историята е истинска и се случи отдавна. В един белградски хотел. Любопитна работа!
Седим си в една стая - аз, Марк и Адриан. Адриан е румънец - фен на "Стяуа", а Марк англичанин с неопределено хърватско минало и заклет привърженик на "Кристъл Палас". Аз пък, не знам защо и откога, гледам срещите на ЦСКА. И двамата с Адриан припомняме на Марко (така името му ни звучи по-балканско) на какви велики тимове сме привърженици - единият вдигал купата на европейските шампиони, а другият на два пъти играл славни полуфинали в подножието й.
На хвалбите ни Марк отвръща, че "Кристъл Палас" едва ли някога ще играе за тази купа, след което допълва какъв кеф е обаче всяка събота и неделя да риташ футбол с приятели по зелената тревичка на едно от игрищата на клуба.
- Освен това - допълва Марк - с нашето аматьорско отборче всяка година участваме в турнира за Купата на Англия! Разбирате ли, нищо чудно един ден да играем с тайфата срещу истински европейски шампион. У нас, в Англия, даже и в долните дивизии се намира по някой бивш европейски шампион!
Ние двамата с Адриан мълчим, пушим и мълчаливо му завиждаме. Ние отдавна не играем футбол. Пък и вече не ходим на мачове...
Припомних си тази история, случила се преди около десет години в един белградски хотел, след отзивите от тази седмица по повод поредния кръг за Купата на Англия. В тях не срещнах името на моя познат Марк. Затова пък английските журналисти засипваха с хвалби футболистите аматьори на "Йединг" и "Екзитър". Първите загубиха славно от елитния "Нюкясъл", удържайки нулевото равенство почти час. Въпреки загубата с 0:2, облеклите футболни екипи бармани, строители, товарачи, чиновници и т.н. бяха наричани от спортните коментатори "храбреци", а датата на мача бе определена като "ден за гордост".
Да не говорим за еуфорията около петодивизионния "Екзитър" (това трябва да е нещо като нашата "Б" окръжна група), който натри носа на самия "Манчестър Юнайтед" насред неговия стадион, удържайки нулевото равенство и докарвайки сблъсъка до втора среща - вече на собствения си стадион. Малък, но собствен! Така футболистите на "Екзитър" спечелиха един милион английски лири от телевизионни права и приходи от билети. Един милион лири, заработени за час и половина в извънработно време...
Точно по подобни поводи трябва да призная, че някъде през зимните месеци на всяка година винаги следя с огромен интерес мачовете за Купата на Англия. Това е времето, когато жребият среща големите професионалисти от телевизионния екран със самоотвержените аматьори от градските бирарии, ритащи футбол за форма и удоволствие. Това е времето, когато или на малкото градско стадионче или на суперлуксозното съоръжение за милиарди лири Давид среща Голиат. И чудото винаги се случва! Всяка година!
Защото истинската сила е на страната на неизвестните. Защото английският аматьорски футбол включва 7 000 000 играчи и още 5 000 000 деца, тичащи с радост и хъс след топката. Защото английският футбол е съставен от 40 000 спортни клуба и един от тях е клубът на моя приятел Марк...
Но в цялата тази история има нещо по-важно. По футболните терени на страната с най-стара демокрация в Европа тече практически урок по демокрация. Това, което задължително трябва някак си най-после да проумеем, е, че демокрацията е участие, включване в играта и нещата, а не гледане отстрани. Участие дори само за малко. Дори само за да усетиш тръпката на това, че ти самичък и с приятелите си се противопоставяш на устойчиви представи и внушителни авторитети. Да разбереш на практика, че твоят удар може да срине букмейкърските предвиждания така, както се срутват българските социологически прогнози по време на избори. Да опиташ гордостта от достойната загуба, след като си вложил всичко от себе си. И да подадеш ръка на съперника си...
Точно затова през зимата съм малко тъжен. В Англия се играят мачовете за купата. В същото време в България и в Румъния си играят на политически избори. Социолозите се чудят защо хората не участват в тях, а хората се чудят на телевизионната популярност на социолозите.
Точно затова единствените избори, които ме интересуват в момента, са изборите за нов председател на Българския футболен съюз. Единственото, което бих посъветвал кандидатите за люлеещия се стол на Батето, е да влязат в сайта на Английската аматьорска лига и да си "даунлоднат" стратегията за развитието на футбола и откриването на футболни таланти.
Така де! Трябва да я подхващаме тази демокрация отнякъде!
Няма коментари:
Публикуване на коментар