Всякаква история за книжен червей, хоплит и мултимедия

Тази сутрин установих, че книжният червей не е метафора. Удобно разположено в долния ляв ъгъл на титулната страница, малкото създание усети, че April is a cruel time не е само песен на Дийп Пърпъл от 1969 г.

Метафорично бе, че малката дупка-свят на тихия четец бе точно на страницата, която ми трябваше, когато посегнах към „Всякакви истории“ на Клавдий Елиан. Там, където е неясната биография на пишещия на гръцки римлянин. Наричан от съвремениците си Сладкодумния и живял в Рим в края на II и началото на III век. Някъде във времето след император Адриан.

Книгата му купих преди няколко години. Странен формат на тялото – малък идеален квадрат, а тъй като страниците не са малко, обемът и се стреми към кубичната форма. Хубавото е, че празните полета в текстовата решетка са големи и оставят място за бележки с остър молив.

Точно търсех една от бележките, оставени там при първото четене на Елиан. Бележката е изключително кратка: „TV !“. Тя е в полето да историята, която разказва за високото майсторство на художника Теон, който нарисувал картина на хоплит – тежковъоръжен гръцки пехотинец. Младежът, разказва Клавдий Елиан, бил изобразен като жив. Обзет от безумието на Арес, очите му гледат страшно, стиснал оръжието в ръка. Тича към бойното поле, бързащ да се притече на помощ на приятелите си в битката.

И тук идва най-интересното. Теон покривал картината и не я показвал на зрителите. До нея заставал музикант, на когото художникът поръчвал да засвири бойна песен, подбуждаща към сражение. Когато еквали суровите и страшни звуци, като при устремно нападение на хоплити, изведнъж сваляли покрова от картината. И пред очите на зрителите заставал войнът от картината. Въздействието било неописуемо.

Този предтехнологичен античен пърформънс е, мисля, първият документиран опит, за аудиовизуален текст – далеч преди киното, телевизията и мултимедийните презентации. Древният художник режисирал краткия аудиовизуален етюд в дълбинно предчувствие за нещо идващо далеч напред във времето. Нищо чудно точно в момента Теон да обсъжда това с Милош Форман...

Прозренията на античния свят са прекрасни. Точно това е и причината за неочакваната среща с книжния червей, който отбеляза завинаги пространството между втора и трета страница в книгата ми.

Пуснах малкия четец в зеленото на терасата. Все пак април не е само като времето от онази отколешна песен в началото на този текст. Животът и четенето продължават...

П.С. На снимката острието на графита показва ясно, че „книжен червей“ не е само задълбал се  в четенето човек. Личи ясно и поражението на съседната страница. Книгите наистина хранят!