За пореден път се обръщам към стария Брьогел с молба за помощ в обяснението на българските политически нрави. В случая платното "Селски празник" прекрасно илюстрира как ще се случи референдума за АЕЦ "Белене"...
Ще прощавате, ама първата народна поговорка, която ми идва
наум, след като идеята за национален референдум тръгна по медии и паланки е:
„Дето тъпан блъсне, там г..а ми лъсне!” А, и още нещо! Питам се как става така,
че най-читавите и светли идеи на демократичното живеене се превръщат в салфетки
за мазните ръце на „сладкодумните гости на държавната трапеза”. (Това
последното го е формулирал отколе Иван Вазов и за нашите политически нрави и
субекти по-добро няма измислено.)
На първо място, цялата история около идеята за всеощ
референдум за бъдещото изграждане на АЕЦ „Белене” и нейната практическа
реализация (за референдума) за пореден път доказва, че БСП и с това си
ръководство е национално безотговорна партия, която следва и тесния си и широкия
социалистически интерес в драпането към властта. Да искаш национален референдум
няколко месеца преди провеждането на парламентарни избори сочи, че въобще не ти
пука за крайния практически резултат от поменатото всенародно допитване. Да
използваш обществения интерес към наболял, че и набрал въпрос за трупане на
политическа популярност е подло. Да търсиш чрез всенародното допитване база за
начало на политическата си кампания към вота, който определя кой ще управлява
страната в следващите четири години е цинично. Събрани ведно непукизма, подлостта
и цинизма се сливат в онова неподражаемо и кратко определение, което така
подхожда на днешния политически елит – гьонсуратлък.
В БСП много добре знаят и разбират, че крайният резултат от
този референдум ще бъде нулев. Законът за прякото участие на гражданите в
държавната власт и местното самоуправление е направен така, щото това участие
да е, колкото се може повече непряко. Изискването за неоходим вот от брой
гласове на избиратели по-голям или най-малко равен на участвалите в последните
парламентарни избори обрича на непризнаване резултатите от бъдещия референдум.
Така няма как у нас да не се повтори румънският сценарии с референдума „за” или
„против” отстраняването на президента Траян Бъсеску. Много говорене, много
остри сбъсъци, излишно хабене на обществена енергия и накрая...никаква промяна.
Странно защо демократичните ценности се прегръщат здраво от
българските политици винаги, когато са в опозиция. Чак сега от БСП се усетиха,
че законът, видите ли, не бил съвършен и се нуждаел от важни промени в Чл. 23,
указващ какъв трябва да бъде броят на гласувалите, за да бъдат признати
резултатите. А в приемането (или съответно промяната) на един избирателен закон
трябва да съществува един железен принцип. Законът да не се бута в навечерието
на самите избори, защото и теорията, а най-вече практиката показват, че
вносителите на предложението винаги имат конкретен и недобре скрит интерес от
промяната. Защо ли забравихме, че по време на управлението на тройната коалиция
имаше няколко инициативи за национални и местни референдуми, но тогава, заели
дебелата капия на управлението, трите маймуни на управленската политическа
коалиция си бяха затворили очите, ушите и устата за този въпрос.
С този тактически ход от БСП вкараха в капан и управляващите
от ГЕРБ, че и президенството, че и цялата останала и остатъчна опозиция. Защото
сега само селският луд може да протестира срещу така насрочения референдум.
Отвори ли необмислено уста, срещу него ще се излее цялата лъжлива реторика с
обвиненията за задушаване на народния глас, потъпкване на изконни демократични
ценности, авторитаризъм и прочие. И понеже точно по този въпрос гузен, негонен
бяга, управляващите не само не мълчат, но и сами обясняват, че референдумът е
необходим. Само че щял да покаже нещата, не както ги мислели от БСПП, а инак.
А, че този референдум е изцяло под знака на празното думкане
и празните думи показа и рязкото включване на „Атака” в политическата говорилня.
От тази партия винаги са доказвали, че могат да правят предизборна боя за плакатите
си от...нищото. Активността на Волен Сидеров около референдума и очакваното
плачевно представяне на партията на изборите догодина го изкара на мегдана. Има
една забравена и поучителна поговорка по нашите земи, която Волен определено не
знае, защото е на турски. На български тя казва: „Къносала се след Байряма”. Е,
точно тя обяснява „гениалното” предложение на домораслия журналист-политик в
референдума да бъде включен и допълнителен въпрос (съгласно Чл. 9, ал. 5) към
народа – „за” или „против” продължаващото ни членство в НАТО. Привържениците на
Теорията за световната конспирация (на която и първият националист на
републиката е също отявлен привърженик) веднага биха видели връзка между
инициативата за въпроса и скорошния му воайаж до Москва. Едва ли! Тази тънка
струйка водица не е толкова „вклад” в руската външна политика, а опит да се
завърти с леко скърцане нефелната политическа воденица на телевизионния
национализъм. Каква последователност да търсим в политик, който упорито внасяше
на всеки 24 април предложение за признаване на арменския геноцид в парламента
като част от националистическата му антитурска реторика. Защото убедено знаеше,
че няма да се приеме. И точно на 24 април 2010 година, когато „Атака” мощно
подкрепяше ГЕРБ и можеше да преговаря за парламентарно мнозинство по
признаването на геноцида, замълча по въпроса. И то как замълча.
Същото е и със сегашното предложение за разширяването на
референдума с темата НАТО. От „Атака” знаят, че това няма как да се случи и, че
няма кой да приеме предложените от тях в президентството цели шест поправки в
Закона. Само дето и те се наредиха след БСП в използването на всенародното
допитване за решаване на вътрешнополитическите си проблеми.
И няма да останат сами. Фиксирани в надеждите си и
страховете си за изборната 2013 г. всички политически партии ще се сборичкат
около ядрения референдум, за да попаднат под лъчите на прожекторите. И за
пореден път ще оплескат чистата идея за народното вишегласие. През разнородния
оркестър на медиите всичко това ще придобие образа на лудо хоро под ритъма на
тъпана на референдума. Само дето накрая пак ще стане като в онази народна
поговорка: „Думба-лумба шикалка – няма сватба никаква...”
Ето затова, аз съм против горепосочените „пазители и
ревнители” на българската демокрация и този референдум. Твърдо против!
Няма коментари:
Публикуване на коментар