Истанбулски пленници

На снимката: Подземията на Йерибатан (Потъналият дворец) в центъра на Истанбул. Някои беше казал, че в тъмнината на човешкото подсъзнание дреме страховитата красота на желанията. Като коридорите на подземния Град...

То седи на тротоара  и плаче. Със ситни като самото него похлипвания. Безутешно и отчаяно. Пред него са разхвърляни десетина пакетчета с хартиени кърпички, които точно в този момент не са нужни на никого в многомилионния Истанбул. Освен може би на него, но малките мръсни пръстчета никога няма да разкъсат ароматизираното пакетче утеха с цена десетина куруша. То е Малкият салфеткопродавач от Града на градовете, разтворил щедрите си пазви на два континента за щастливите в живота. Салфетките са несготвената му вечеря – улицата неговият затвор.

Но то не е само и никога няма да бъде само в съдбата си. В този град всички са пленници, защото той те пленява завинаги. От него излизане няма. Независимо дали си византийски император, отровен от сина си или престолонаследник, удушен от баща си. Или може би бъдещ султан, очакващ в „Кафеза” времето, в което собствената ти тугра ще заблести в зелените овали на джамии и дворци. Така както настоящият султан е пленник на тежкия протокол и страха от сладката отрова на заговора.

Страхът ражда и създава внушителната красота на великолепието. Страхът от забравата изправя гръб в сводовете на „Света София”. Страхът от жаждата се гмурва в тъмната влага на „Йерибатан”, подпирайки тъмата с белите пръсти на стотици мраморни колони. Страхът вдига страховитите крепостни стени и издига високи порти – портата на закона, портата на поздрава и портата на щастието – между теб и другите. Колко истина, нали – чак зад третата порта е щастието, далеч от шума на люшкащата се по мегданите тълпа.

А тя, тълпата е пленена от сладост, упойващи аромати на треви и подправки, месо и риба, тъмночервени като кръв нарове и светложълти като тяло на еврейка пъпеши. Човешките тела на Египетския пазар са преплетени, притискащи се, търкащи се едно в друго, като босфорски сафрид, хванат в мрежите на желанията. По-нататък сводовете на Покрития пазар улавят своите пленници, привлечени вътре от възхитителния блясък на злато и сребро, коприна, седеф и морска пяна. И те, като рибен пасаж в лабиринта на морски талян, следват хаотичната логика на множеството. И сам не разбираш, че тръгваш надясно, защото някъде далеч – на другия край на Капалъ чарши – забулена в черно фигура е свила в коридора наляво.

В Истанбул разгулното излишество пленява всичко край себе си. Пенестите следи на корабите в Златния рог, златото в залеза на минаретата, невидените герои от телевизионни сериали, минали току що по улицата, натежалите от плод колички на уличните продавачи. Излишеството е пленяващият лукс - точно като островът на футболния „Галатасарай”, странен остров на блажените – кафез от богатство, богат затвор с басейн сред водата на две сливащи се едно в друго морета.

Хора, затворени и натъпкани по палубите на корабите, сновящи между затворения от континентите пролив, затворени в нощните клубове пред ситно треперещите бедра на кючекчийките, затворени в офисите на лъскавите небостъргачи, затворени в автомобили и автобуси насред улични задръствания... Огромен двор за вечно забързани нанякъде и обикалящи в кръг усмихнати затворници.
Разказват, че само един безкрайно свободолюбив пленник успял за миг да избяга от златния си кафез. Ден преди смъртта си Кемал Ататюрк изчезнал от двореца Долмабахче. Уплашената до смърт охрана го открила в една гръцка кръчма в последен гуляй с моряци от босфорските скели. Върнал се в двореца и за последен път легнал в леглото на султаните, които той пък завинаги затворил в историята.

Това е най-красивият, най-странен и най-необясним град на света. Градът на градовете. И не мислете, че когато го напуснете ще намерите пак онази свобода, отпреди срещата с него.

Вие сте поредният доживотен пленник на спомена за Истанбул. Просто не пропускайте да си купите пакетче със салфетки от плачещото момче на улицата. Ще ви потрябват...

Истанбул - Шумен