вторник, 4 септември 2012 г.

Да фучиш покрай закона на пета и пет ракии





Или как да спреш хора, за които законът е врата в полето



Публикувано във в. "24 часа" от 5. 09. 2012 г.



Това, което ще прочетете по-надолу е цитат от полицейски бюлетин от края на изминалата седмица. Езикът на подобни текстове е оправдано лишен от емоция, но зад безличната фактологичност често стоят събития, за които народът е казал „да се чудиш да се смееш ли или да плачеш”. Та, да си дойдем на думата: „23-годишният Г.Х. от село Мадара бил задържан вчера за 24 часа, след като управлявал мотопед “Балкан” без каска, без свидетелство за управление и с 2,55 промила алкохол в кръвта. Той бил проверен вчера по обяд от полицейски служител. Полицаят забелязал, че мъжа е без каска, а мотопедът със стари регистрационни номера. На ул. ”Рафаил Попов” пристигнал авто-патрулен екип, който установил, че Г.Х. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, а тестът с дрегер отчел 2, 55 промила алкохол в издишания въздух. Взета му е кръвна проба за химичен анализ и е образувано бързо производство, уточняват от полицията.”
Сега да започнем да прегъваме пръсти. Управление на мотопед без каска – първо нарушение. Без регистрационни номера (старите не се броят) – второ нарушение. След употреба на алкохол (и то каква!) – трето нарушение. Без свидетелство за правоуправление – четвърто нарушение. Тук е неприложима и крилатата фраза „три в едно”, защото пишман рокерът е довел нещата до състояние, в което просто не е спазено нито едно от изискванията на Закона за движение по пътищата. Този човек не е нарушил закона. На него просто не му пука ни за закона, ни за правилата за прилагането му, а най-малко за частта с административно наказателните разпоредби.
Мен, ако питате, това не е човек и това не е случка на пътя – това е просто една силна и тъжна метафора на случващото се в последните години по нашите географски ширини.
В края на август от КАТ започнаха акция, която може би бе вдъхновена от крилатата фраза на Архимед в качеството му на физик-практик. Според крилатата легенда той бил казал: „Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна земята.”. В нашия случай опорната точка за българските служители на реда по пътищата трябваше да бъде така важната шофьорска книжка. Нейното принудително отнемане от шофьорите, неплатили глоби от нарушения и фишове трябваше да стресне заклетите нарушители и да поуспокои обстановката на пътя.
Финансовите санкции, заложени в един закона винаги имат отрезвяващ ефект за потенциалните престъпници. Една от най-разпространените представи за онези по цивилизовани части на континента, към които и ние се присъединихме по документи, е че там законите се спазват, заради солените глоби и безотказното им събиране. Практика вече са случаите, при които българските съдилища издирват и събират трицифрени суми в евро от нашенски шофьори заради нарушения, извършени в страни от ЕС. За да не им бъде отнето свидетелството за правоуправление, те просто се бъркат и...плащат. Тази финансова принуда сработва и у нас. Преди около три месеца в една от отсечките на главния път София – Варна е монтирана камера, която набързо заснима „за спомен” 1800 забързани шофьори. Една от снимките е впечатляваща.  При ограничение от 50 км.ч. нарушителят е профучал край самоснимачката със...157 км.ч. Получила се е родобаваща глоба от 750 лева. Любопитното е, че любителят на високите скорости плаща изключително бързо глобата и затова получава бонус-намаление, като реално внася в бюджета 525 лева.
Но това, както се казва са положителните примери в една напълно неположителна действителност. Ясно е, че финансовата принуда, произтичаща от всеки закон сработва и от нея има ефект. Но за кого?! Ами за всички онези, които са включени и са част от системата на обществените отношения – работят, получават заплати, плащат осигуровки, застраховки и други такива ангажименти. Интересно е, че Законът за движение по пътищата по презумпция вижда в шофьорите именно подобен социален профил. Сигурно и поради тази причина управлението на моторно превозно средство без притежаване на средство за правоуправление се среща май само в член 177 от частта с административно наказателните разпоредби. Сиреч, за законодателя подобно престъпно поведение е повече изключение, отколкото...
Да, обаче цитатът от полицейския бюлетин в началото на тези редове просто показва, че става дума вече не за изключение, а за правило. Правило за все повече жители на България, оказали се в позицията на обществени аутсайдери. След като си се оказал гол и бос в голото поле на живота, то за теб законът не е нищо друго освен онази прословута „врата у поле”, край която можеш да профучиш на пета скорост и пет ракии.
И става така, че законът на Архимед (поне според представите на КАТ) е неприложим, защото липсва опорната точка под формата на шофьорска книжка. Тогава пътищата към благоприятния изход са два – дълъг и къс. Дългият иска не само повече време, но и повече обществено усилие. Той изглежда отчайващо невъзможен сега в условията на икономическа криза, защото опорни точки в него са понятия като „образование”, „интеграция”, „включване” и ред други понятия, които като че загубиха истинския си смисъл в последните години. Другият е по-къс и като всеки по-къс път изглежда и по-лесен. Засилване на санкциите към нарушителите без книжка, принудително отнемане на МПС, дори и кратки срокове за лишаване от свобода. Всъщност, колко му е да промениш закон, променян четиридесет и четири пъти за десет години. Дето се вика, „Нов парламент, нов късмет...”
Само дето има и една друга поговорка, че най-късите пътища често ни водят доста далеч от желаната цел.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар