понеделник, 30 юли 2012 г.

Защо YOK каза йок*


На снимката: Вратите на Висшия съвет за висше образование (Yuksekоgretim Kurulu - YOK) в Турция се хлопнаха за завършилите във българските университети турски студенти. Образование или геополитика?!?
Публикувано във в. "24 часа" на 27. 06. 2012 г.

Точно преди сто години американецът с непомерно чувство за хумор и усет за истините от живота О Хенри пише разказа "Катедра по филантроматематика". Там освен гениалното прозрение, че "когато се постави на солидна търговска основа, във филантропията има най-голяма аванта", се прави и една изключително точна прогноза.
И тя е, че висшето образование ще бъде един от най-печелившите бизнеси на столетието. Само дето американският журналист и писател дори и не предполага, че този бизнес ще бъде още по-печеливш и през следващия век, а последователите на двамата чаровни мошеници от разказа, забогатели бързо от университетски дипломи, ще се множат в геометрична прогресия.
В началото на този месец в Турция на драматично заседание се събра Висшият съвет за висше образование (Yuksek Ogretim Kurulu - YOK). На него се взе крайното решение да се спрат приемът, обработката и валидизирането на дипломите на турските студенти, завършили в България. В решенията на съвета, цитирани според един от най-тиражните вестници в югоизточната ни съседка "Сабах" буквално се казва: "Измамите, свързани с България са дори извън пределите на човешкото въображение." Както отдавна се знае, животът е винаги по-интересен и изненадващ от литературата...
Как се стигна дотук?
Пряк резултат от нормализирането на политическите взаимоотношения между България и Турция в резултат на демократичните промени у нас бе напливът от турски студенти към българските висши училища. Причините са много. Една от тях е, че повечето от принудително изселените от времето на "голямата екскурзия" турци правят завидна и бърза кариера, печелят социален престиж благодарение на българското си образование.
Те са лекари, инженери, преводачи, експерти, така необходими на тръгващата нагоре турска икономика. Оценили ключовото значение на българските университети за жизнения си просперитет, много от тях пращат тук своите деца. Ползата е двустранна - за закъсалите финансово в последното десетилетие на века български висши училища, възможността да обучават в платено обучение чуждестранни студенти е повече от глътка въздух.
Нещо повече - те започват да дишат дълбоко и още по-дълбоко, защото по отъпкания път на първите турски студенти прииждат още и още. Правят го по две причини. Първата е, че в Турция действа рестриктивният елемент на държавното планиране в сферата на висшето образование - бройката на приетите студенти е ограничена. Вторият е, че те стават български студенти без тежките приемни изпити, плащайки при това и по-ниски годишни такси за обучението си. Най-предпочитани са техническите специалности и медицината, а четири държавни университета и един частен у нас са най-предпочитани. До този момент в България вече учат около 10 000 турски студенти.
И скоро става така, че едно от най-шумните места на Балканите по време на футболното дерби между "Галатасарай" и "Фенербахче" са...студентските общежития на Техническия университет във Варна.
Видимият и основен повод за моментната образователна криза между България и Турция е пряко заявен в решението на Висшия съвет за висше образование в нашата южна съседка. И той е, че "някои от турските студенти в България са прибягвали до незаконни начини за получаване на оценки и дипломи. Правили са фалшификации на печати и подписи. Снабдявали са се с фалшиви академични справки в стремежа си да се прехвърлят в университети в Турция и Северен Кипър."
Повече от ясно е, че българската страна не може да носи отговорност за незаконните действия на чужди граждани. Това е същата логика, по която вината за фалшифицираната диплома на бившия изпълнителен директор на държавния фонд "Земеделие" Калина Илиева е персонално нейна, а не на Висшия институт по техника и икономика в Берлин. Но извън индиректния упрек, че обучаващата страна, сиреч България, създава среда и условия за подобни незаконни действия, има нещо по-дълбоко.
Ще бъде наивно да тълкуваме действията на Висшия съвет за висше образование само в този видим образователен план. Просто в голямата политика няма нищо случайно и напълно очаквано активна страна в случващото се е и турското Министерство на външните работи. В този смисъл действията на Висшия съвет за висше образование в южната ни съседка са синхронизиран елемент от една промислена отдалече дипломатическа перспектива. Решението от 5 юли може да се тълкува като дипломатическа нота към България като страна - член на ЕС. Индиректно този дипломатически демарш заявява нескриваната амбиция на Турция да се превърне в геополитически център на Балканите, Мала Азия и региона на бившите съветски републики от Каспийския и Кавказкия регион.
Не толкова любопитно, колкото показателно в този аспект е, че в решението на Висшия съвет за висше образование неколкократно и целенасочено се споменава Северен Кипър (Kuzey Kibris Turk Cumhuriyeti), и то само четири дни след като Кипър пое председателството на ЕС. И ако някой все още си мисли, че в турската външна политика има нещо случайно...?!
В този смисъл амбицията на всеки геополитически център е да привлича, а не да оттласква - да бъде икономическа, образователна, културна метрополия. По този начин търсеното завръщане на турските студенти в турските университети е не толкова укор към качеството на висшето образование в България, колкото знак към страна от ЕС и към целия съюз какво има да се случва на Балканите. Това е декларация, че Турция сама може да бъде образователен център и да привлича чужди студенти от региона, че турските университети са по-добрите висши училища в региона, подготвящи по-качествени специалисти. Че тя няма намерение да допусне изтичането на финансов ресурс в образованието на своите граждани, а, напротив, - да привлича средства отвън в този сектор.
В контекста на тези разсъждения може единствено да припомним нерадостната констатация от времето на социализма, че вътрешните проблеми си ги създаваме ние самите, а външните конкуренти само ни помагат от време на време в това отношение. Липсата на мярка в приема на чужди студенти, пренебрегването и дори невъзможността за обучението и преподаването на чужд език, надвишаването на така наречения образователен капацитет са само част от онези аргументи, които нашите университети дадоха на турската страна. И тя ги използва обмислено на 5 юли. Получи се не само YОК Yok dedi (тур. - Висшият съвет за висше образование каза "не" - б.а.). Сега главоблъсканицата е не толкова за министерството на образованието, колкото за министерството на външните работи. Дано са се сетили, а ако не - дано четат вестници...
* YOK - Турският Висш съвет за висше образование; йок - не (на турски).

Няма коментари:

Публикуване на коментар