вторник, 19 юни 2012 г.

Матурите – оптимистична трагедия*


Преди да си посипем главите с пепел, да отговорим на въпроса какво точно очакваме от всеобщите изпити


 
Е, няма да се включа в хора на оплаквачките, оценяващи общото представяне на зрелостниците от последната матура като излагация, провал, срив и всички други синоними на очаквания неуспех. Ама, средната оценка тази година била по-ниска в сравнение с отминали години!? Сигурно е така, но както отдавна е ясно средностатистическите данни са за статистиците. Животът пише конкретните оценки на всеки конкретен човек и те са по-важни, защото са винаги точни, понякога са окончателни и често няма поправителен изпит.
Безспорен факт е обаче, че вече четири години резултатите от държавните зрелостни изпити в средните училища са повод за всенародни вълнения. Факт е и, че те вълнуват сякаш повече работещите в системата, от тези, върху които системата работи. Защото пък неоспоримо е, че на средната оценка от матурата се гледа като на оценка за министъра на образованието, шефа на регионалния инспекторат, директора на училище и така надолу по стълбата на отговорностите за съответната учебна година. С други думи средната оценка от матурата е повече социалнополитически, отколкото образователен фактор.

Точно втренчването в средната оценка за страната и фетишизирането на няколкото стотни нагоре или надолу като база за крайни изводи обаче е стратегическа грешка. Защото тези стотни не променят нищо. Нещо повече – нали се сещате, че само с едно административно решение по отношение на скалата за критерии и оценка, крайните резултати могат да се променят и в двете посоки без това да промени фактическото представяне на всеки един отделен зрелостник. А точно то е най-важното.

Какво искаме от тях

Идеализираната представа от времето на късния социализъм, че зрелостникът е на кръстопът между попрището на сърдечния хирург и работата на ядрения физик отдавна трябва да замине за музея на тоталитаризма. С полагането на този изпит абитуриентите просто удостоверяват, че са вече социалноприложими. И толкова! Казано с други думи, всеобхватната машина на образователната принуда им е сложила поредната чертичка върху метъра на личностното израстване и компетентност. Или както се знае, с основно образование можеш да станеш професионален шофьор – виж, за професионален летец ще трябва да погледнеш по-нависоко.
И като стана дума за професии, по-тревожен показател при матурите всяка година е представянето на възпитаниците на професионалните училища, където ситуацията е видимо най-зле. Нека припомним, че в структурата на средното образование точно тези училища са държавен ангажимент и, че доста от тях са на директно подчинение и финансиране към различни министерства. (Не е тайна, но все пак нека например се знае, че на подчинение на земеделския министър Мирослав Найденов са 98 средни професионални училища, разполагащи с огромна поземлена собственост и специализиран машинен парк.) Така става ясно, че втренчени в занимателните и разсмиващи въпроси с правописните грешки и пропуснатите запетаи не забелязваме, че от около две десетилетия имаме по-сериозен проблем от друго естество. И този проблем е свързан с принципното положение, че матурите трябва да са на практика изпит, удостоверяващ факта, че положилите го вече могат да започнат работа – да напишат молба, да попълнят необходимите документи, да се явят на разговор с бъдещия си работодател. И това е на първо място. Готов си за живота – работи!

Но щом точно в професионалните училища знанията и компетентността са най-ниски, то това е всъщност тревожният сигнал от четири поредни матури, сигнал идващ от  досега действащата система на професионалните училища. Тя се нуждае от премислено преструктуриране – преминаването им към съответните общини чрез системата на делегираните бюджети и финансово обезпечаване на специфичните образователни дейности.

Не за живота, а за университета

Получи се така, че древната сентенция, според която учението и знанията са необходими за живота и работата, а не за самото училище, сега е обърната с главата надолу. След като всички български университети признаха оценките от зрелостните изпити като балообразуваща оценка за приемане на бъдещите студенти, на практика матурата замести вълненията около кандидат-студентските кампании. Сега в академичните среди се оплакват, че в първите години от следването си студентите трябва да наваксват пропуските от средното образование. Но се оплакват с половин уста, защото широко отворените врати на университетите на практика премахнаха възможността за добър подбор сред кандидатите. От друга страна, така матурите бързо получиха легитимация на важен изпит, вършещ работа в две посоки – изход на средното и вход за висшето образование. И това е успех, защото в рамките на почти едно десетилетие няколко поредни правителства не намериха смелост да организират и наложат държавните зрелостни изпити. Страхът, че те ще се възприемат като комплексна оценка не на общото състояние на средното училище, а на работата на образователното министерство бе прекрачен в мандата на Даниел Вълчев през 2008 година и това бе едно от най-важните действия в работата на МОН след демократичните промени.

Без да е похвално или оправдателно слово за матурите, написаното дотук иска да припомни няколко важни факта.
След дългогодишно прекъсване, практиката на национални държавни изпити у нас бе върната. Тези изпити са налагане на общ стандарт, който е едно от задължителните изисквания към общообразователната система още от времето на нейното възникване през XVII век.

За четири години матурите формираха изключително сериозна база от данни, която позволява да се видят слабите места в образователната ни система – имаш ли диагнозата, ще намериш и лекарството.

Тревожните и на моменти трагични представяния на матурите не са български феномен. През изминалата година резултатите от националните матури в Румъния бяха трагични, като повече от половината зрелостници бяха скъсани. Деканът на факултета по журналистика в Московския държавен университет пък определи резултатите от матурите в Русия като „национална катастрофа”. Това означава, че образователните системи в страните от бившия Източен блок тепърва ще се срещат с трудностите от времето на икономическия преход. От това как ще се справят с тях, ще зависи пък как ще издържат своята трудна матура по демокрация.

*  „Оптимистична трагедия” е заглавие на драма от руския писател Всеволод Вишневски. Първоначално тя е трябвало да се казва „Възниквайки от хаоса”.

Текстът е публикуван и във в. "24 часа" от 20.06.2012 г. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар