петък, 11 септември 2009 г.

CV

CV

Днес гъските на Рим разхождат стъпките си край очите ми.
С пронизващ крясък гонят галещото слепоочията Време.
И …аnte portas…повече приятел то е, зная вече и усещам.
Разбрах отдавна - врагове не влизат в крепостите никога.
Отвътре всички крепости смирено долу коленичат.
Отварят портите. През погледа широк нахлуват гали…
И шумове от хаоса отвъдграничен изпълват улиците на душата.
Че всички пътища ги водят тук – те избор също нямат.
А някога аз също като тях преминах тази Via vita brevis.
Див, млад, неустрашим - без тогата, заплитаща краката.
Тъй дрехата за ранг и благородство извоювана, в саван превърна се.
Събличам се спокойно и с усмивка лека я оставям до леглото.
След мене ще я облече поредният, очакващ пред вратите.
А него пък очакват гъските, приведени за крясъка пореден…




11. 09. 2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар