Подчертаването е от превода на тънка книжка с неопределен
цвят, клонящ към розово. Тя се появява през 1891 г. в Лондон, а на титулната
страница е изписано „privately
printed“, което в превод означава нещо като „самиздат“. Само дето
авторът се казва Оскар Уайлд, но пък наименованието на книжката озадачава: „Душата
на човек при социализма“ (The
Soul of Man under Socialism). Литературният естет се е включил в една от
най-горещите обществени дискусии в края на един век, който предчувства
трагичната кръстопътност на следващия.
Забележителното в този текст е прозрението, че медиите вече
са се превърнали в първа власт, а оттам най-лошото (включително и за самия
Уайлд) предстои. Ето го и подчертаното: „Някой, мисля Едмънд Бърк, беше казал,
че пресата е четвъртата власт. Несъмнено това бе вярно тогава (1790 г.). Но в
момента пресата е единствената власт. Тя изяде другите три.“
Като се има предвид, че констатацията е от времето преди
времето на радиото и телевизията, а до появата на дигиталната информационна революция
има почти век време, то е ясно, че изводът на Уайлд ще става все по-валиден
(ако валидността може да се променя в процентно отношение).
Ето защо Оскар Уайлд ще продължи (а аз ще подчертая) с това:
„Истина е, че хората изпитват ненаситно любопитство да знаят всичко, което не
си заслужава да се знае.“ Не знам дали Марк Зукърбърг е прочел написаното, но
определено е спечелил от прилагането му…
Няма коментари:
Публикуване на коментар