Подчертал съм с молива преди година абзац от книгата на Фернан Бродел "Игрите на размяната": "През 1762 г. се радва на успех книгата на Депомие "Изкуството да се забогатее бързо от земеделие", както и последвалата я по-късно книга на Арно "Изкуството да увеличим и запазим богатството си, или общи правила за управление на поземлените имоти".
В подчертаването сигурно съм привлечен от съвпадението в годините. 1762 - годината на написването на "История славеноболгарская" на Паисий Хилендарски. Написването - не отпечатването...
Фернан Бродел илюстрира страницата с гравюрата на Моро льо Жон от цикъла "Паметник на костюма" (1789 г.), на която е изобразен богат чифликчия (вляво), посрещаш собственика на земята (младият мъж).
Което пък (гравюрата с костюмите) ме отпраща към едно друго подчертаване в книгата: "Суетата на обществото е в стихията си, а модата е пълновластен господар. Никълъс Барбън изпада във възторг от това (1690 г.): "Модата и промяната в облеклото - пише той - е големият двигател на търговията, защото подтиква към харчене на нови дрехи, преди старите да са се износили (...) човек сякаш обитава вечна пролет и той никога не вижда есента на своите облекла."
Оказва се, че големият (и тревожен) проблем за модата в българското общество, сиптоматично присъстващ в комедията "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников (1871 г.) е просто знак за приобщаване на българите към една европейска и световна практика на всекидневното.
Двеста години по-късно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар