сряда, 29 юни 2016 г.

Референдуми по Наполеон, Омир, Сенека, Цветан Тодоров и...

Публикувано в www.reduta.bg








„Не четете „Таймс” (times – времена) , четете Вечността”

Хенри Дейвид Торо, 1863 г.


Когато понятия от катастрофичен порядък като земетресение, цунами и торнадо започват да се употребяват като синоними на този тъй (Е, тъй казват хората!) демократичен  инструмент – референдума – време е да наострим тревожно уши. Ясно е, макар и странно, че глобалните климатични промени удариха първо политическия климат.Здраво го удариха. Наполеон Бонапарт бил казал на континенталния бряг на Ламанша, че да познаваш външната политика на една държава, трябва първо да опознаеш географията и. И времето, и времето - ще добавим ние, имайки предвид също като него „мрачния Албион” и случилото се преди дни там. Дето се казва, точно за своито сънародници Самуел Джонсън написал още в средата на 18-ти век: „На нашия остров всеки си ляга да спи, без да знае дали на сутринта ще види ясно небе или облаци, дали няма да го приспи дъжд, а разбуди буря”. Сякаш д-р Джонсън много отдалеч е предчувствал поройният дъжд, който се изсипа над острова в деня на референдума за ЕС. После, както е написано, настъпи...финансовата буря.
Но, да оставим настрана англичаните насаме с тяхната „маниакална представа за упадък от Втората световна война насам” (Това не съм го написал аз, а Джереми Паксман). Още повече, че тази представа бе подкрепена напълно от трагичното представяне на националния им футболен отбор на европейското първенство.
Да поговорим за референдумите, защото те изглежда са като...мечките. В смисъла на онази изглежда изпробвана в българския бит поговорка, че щом мечката играе в съседния двор, трябва да се готвиш за...референдум в твоя. А нашият референдум предстои само след четири месеца.
Тук пък вече е време да припомним защо с референдумите трябва да се внимава. Ако помислим, едно от първите запомнени „преки допитвания до волята на народа”  се е състояло под стените на Троя. И пак, с два варианта за гласуване – „за” тържественото вкарване на дървения кон в града и „против”. Още в този първи античен референдум си проличиват характерни черти на всички допитвания до наши дни.
На първо място – ключовата роля на емоциите и чувствата сред избирателите. Троянците са до такава степен „горе на черешата”  от щастие, защото след десет дълги и мъчителни години не виждат вражески гръцки кораб наблизо, че убедено гласуват „за” коня.
На второ място - гласовете на експертите  (жрецът Лаокоон и пророчицата Касандра) „против” дървеното добиче са недостатъчни. Те разполагат с допълнителна информация, но никой не иска да ги чуе. Вероятно, дори тогава, авторитетът на античните социолози и професионални комуникатори (жреци и пророци) вече е сринат от шарлатани в професията.
И трето – скритите и невидими за публиката инициатори на „троянския референдум” (Одисей и компания) получават божествена подкрепа от областта на кризисния PR. Трагичната история с появилите се змии и елиминирания от тях жрец Лаокоон може и до днес да се преподава в университетите като образец за отвличане на вниманието от същинския проблем, омаскаряване на експертите на конкуренцията и постигане на убедителна електорална победа. С весели гласове „за” и зад коня троянците бутат дървената гибел в града си.
И понеже тръгнахме скептично към референдумите като проява на колективно мнение с примери от античността, мисля, че едва ли има по-гениално определение за опасността от тях след написаното от Сенека. Нека да припомним пък, че той е жив съвременник на един друг важен за историята на света референдум, проведен спонтанно в Йерусалим. И отново с два въпроса – „за” разпъването на един младеж с кротко лице и мечтателен поглед и „против” членовредителните действия спрямо човека от Назарет.
И отново трите фактора, предопределящи резултата „за”.
Първо – ключовата роля на емоциите и чувствата сред избирателите –какво по-радостно от това да качиш на кръста някакъв несретник, да го гледаш как страда и същевременно да помилваш местния популярен бандит, от който винаги си се страхувал.
Второ – недостатъчно доверие от страна на гласуващите към администрацията и експертите и същевременно липса на воля от тяхна страна да отстояват позицията си. Пилат е „против” разпъването на странника, но не иска да влиза в конфликт с множеството. Класически случай на популизъм с крайна цел – Оставете ме на мира, че да ви управлявам на мира!
Трето-  стоящите встрани инициатори на референдума (първосвещеника Каяфа и хората му) използват скрити лостове за влияние върху решението „против”. Шантажът им към групата на експертите и администрацията (Пилат) с аргумента „Ако си против, си против императора в Рим” също може да се преподава в часовете по „черен PR” при електорална ситуация.
Но, припомняйки втория важен за света референдум, забравихме какво щеше да каже и напише неговия съвременник – философът-администратор Сенека. Ето го и написаното: „След като заблудата на отделни хора е довела да всеобща заблуда, всеобщата заблуда на свой ред води до заблуда на отделния човек”. В своето време Сенека не е можел да предполага какво ще се случи, когато в технологията на „всеобщата заблуда” ще се включат модерните днес медии. Но изводът му е убийствено прав и железен – като римски меч. Просто трябва отново внимателно да го прочетем и си помислим с хладен ум и горещо сърце за всички там телевизионни продуценти, телевизионни политици и телевизионни експерти.
За онова, което се случва край нас и с нас в момента точно като Касандра предупреждава от Париж преди четири години големият френски философ Цветан Тодоров. В „Интимните неприятели на демокрацията” той пише буквално следното: „Демокрацията постоянно е застрашавана от демагогията. Сладкодумецът може да спечели симпатиите (и гласовете) на мнозинството за сметка на по-разумен, но не толкова красноречив съветник. Заплахата на демагогията, позната още от античността се изостри в днешно време чрез постоянното присъствие на масмедиите.”
Четири дни след референдума на Великобритания и четири месеца преди референдума у нас не е лошопостоянно да си припомняме всичко това. Защото, както показва класическата историята, референдумите не са само инструменти на демокрацията. Понякога във вътрешността им глухо подрънкват оръжията на скритите и неприятели. А единственото, което всеки може да направи е да заменя думата „заблуда” в мисълта на Сенека с обратното – „истина”. Доколкото и както може...

Няма коментари:

Публикуване на коментар