понеделник, 21 май 2012 г.

И тогава им казах...





Аз казвам, а около 60 млади поети и поетеси слушат. Белетристите чакат Алек Попов, за да чуят него. Алек пък чака мен. Всъщност, моменти от награждаването на лауреатите от XXXV Национален студентски литературен конкурс в Шумен на 20-ти май 2012 г.

 

И тогава им казах. Казах им, че сутринта съм отворил „Поетика” на Аристотел за справка що беше според него поезия и, ако древният грък бе прочел техните поетически текстове, би скочил отново в гроба. Но пък, продължих, кой може да ни каже какво е днес поезията. На единия бряг е вечният силаботонизъм, а на другия „свободният стих” – освободен, дори от оковите на граматиката, запалващ изкушаващи огънчета из подсъзнанието.
И понеже приятелят и член на журито Пламен Дойнов не пристигна за финала на 35-тия поред Национален студентски литературен конкурс, а даваше напътствия по телефона, то на мен се падна тежкия дял да съобщавам резултатите от конкурса.

И тогава им казах. На двадесет метра оттук е аудитория, носеща името на големия европейски и световен поляк Адам Мицкевич. През 1821 година той пиша „Ода на младостта” – манифест не само на романтизма, но и на събуждащата се млада Европа след Наполеон. Та, бъдете всички тук едно вълнуващо цяло. Като снощи, например!

И още им казах. Май най-точното и кратко определение за поезията е дал неистовият руснак Владимир Маяковски: „Мамо, твоят син е прекрасно болен!”. Ето, това е истинската поезия – прекрасна болест – и ви пожелавам да не оздравеете никога.
И им казах. Поправяйте си стиховете и работете над тях. Не ми ги пращайте, след като сте ги писали след полунощ, разплакани или ощастливени. Най-големият мит в българската култура е, че поезия се пише като Ботев – в механата – и се публикува на другия ден. А иначе с всеки един от вас в тази зала съм говорил (задочно), поправял, ругал, смял съм се, възхищавал съм се.
И допълних, казвайки. Преди повече от век и половина дядо Петко Славейков създал градския фолк – поезийка от стихчета, сложени на песен, де: "Иди ми, ела ми!". Не правете сега така, щото да изглежда, че фолкът ще връща жеста на поезията. Не римувайте „сърце” с „ръце” и прочие!
И завърших така. Усещам много щастие в тази огромна зала, напълнена догоре от усмихнати лица. Догодина – отново тук!
И дадох думата на другия член на журито - приятеля Алек Попов, който ги подхвана за белетристиката.
И накрая още да кажа. Цялата организация по националния конкурс бе осъществена от абсолвентите от специалност „Връзки с обществеността” Ваня, Диана, Мануела и Стоян (Чочо) от специалност „Журналистика”. Гордея се с тях, защото се доказаха като завършени професионалисти. Направиха така, щото едва ли друго висше училище ще си и помисли да конкурира Националния конкурс, а на всички участници от цялата страна не им се тръгваше. Събраха се сто човека в Градската градина и добре, че дойде проливния дъжд и ги изпрати с гаргите по живо, по здраво.
Това беше с казването. А резултатите от конкурса са в сайта на университета www.shu.bg 





Ето ги и героите от "ПР-СИ" (ПР - Студентска инициатива). Отляво - Ваня, Диана, Аз, Стоян (Чочо), Алек Попов, Мануела и пак Ваня :) На втори план е летящият кон на вдъхновението Пегас, на който всички участници в конкурса написаха своите спонтанности. Най-спонтанното бе "Басиииии, якото!" Впечатли също и първият стих от химна на Шумен: "Оттука започва България!". Познайте къде го написа, поета му с поет :)))))
  

2 коментара: