вторник, 11 октомври 2011 г.

Гостът



Ужасно много ми отива черно.
Представа нямаш колко ми отива.
Красива съм и в роклята вечерна,
и в блузата със мрачните мотиви,

и с панделата черна във косата
най-дългите ми кичури привързала,
и с черните ми стъпки по земята,
и с мислите ми, черни до измръзване.

Изобщо, в черно всичко ми отива -
накацалите врани по терасата
обсъждащи живота ми кресливо,
и черен грим, и…на палача маската.

А котката ми черна нежно мърка,
отърква ми крака с любов безмерна.
И мислим си за теб почти до мръкнало
в очакване на срещата вечерна.

С вечерна рокля, с панделата черна
и враната на рамото ми грачеща,
със котка в скута, сажденонебрежно
в потайна доба всички тебе чакаме.

Ваня, някога през 2009-та





Няма коментари:

Публикуване на коментар