Босоноги вървим по изпръхнала, дращеща угар,
а петите сърдити четат на земята релефа.
Някой ден ще пристъпим чертата и някъде другаде,
сред зелени треви, ще танцуваме с приказни елфи.
Някой ден...Но сега ще кръстосваме черните пътища.
Ще посичаме тръните и ще пускаме семе в земята.
И ще чакаме колкото трябва, изгубени в сънища,
да поникне наяве за танци зелена тревата.
Ваня 28. 06. 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар