Да четеш и препрочиташ "Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото" на Хана Аренд точно в тези часове, дни и месеци е предизвикателство за мисълта, паметта и тягостните предчувствия. Защото баналността на злото някак всекидневно се върна в новините.
От друга страна не може точно на 27 януари (Международният ден в памет на жертвите на Холокоста) да не припомним три цитата от тази книга, отнасящи се до българите и България от онези трагични дни и години:
- "Главният равин на София е изчезнал, защото всъщност е укрит от софийския владика Стефан, който публично декларира, че "Бог е определил съдбата на евреите, затова човеците нямат право да измъчват евреи нито да ги преследват", нещо, което е значително повече, отколкото Папата някога е правил"
- "Дори това дребно действие (въвеждането на жълтата звезда по дрехите на евреите) се превръща в голямо разочарование за нацистите. Тези, които я носят получават тутакси "толкова много изяви на съчувствие от заблуденото (българско - б. м.) население, че на практика те се гордеят с този знак" - както пише Валтер Шеленберг, шеф на контраразузнаването на RSHA в един доклад, предаден на Външното министерство през 1942 г."
- "Не знам за нито един опит да се обясни поведението на българския народ - поведение уникално в пояса от премесени етнически групи."
И да задам един риторически въпрос - защо нито тази, нито коя да е книга на Хана Аренд не бяха преведена на български език преди 1989 г. Годината, до която за 45 години същият този български народ загуби много от своите уникални качества...
Няма коментари:
Публикуване на коментар