Да четеш и препрочиташ "Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото" на Хана Аренд точно в тези часове, дни и месеци е предизвикателство за мисълта, паметта и тягостните предчувствия. Защото баналността на злото някак всекидневно се върна в новините.
От друга страна не може точно на 27 януари (Международният ден в памет на жертвите на Холокоста) да не припомним три цитата от тази книга, отнасящи се до българите и България от онези трагични дни и години:
- "Главният равин на София е изчезнал, защото всъщност е укрит от софийския владика Стефан, който публично декларира, че "Бог е определил съдбата на евреите, затова човеците нямат право да измъчват евреи нито да ги преследват", нещо, което е значително повече, отколкото Папата някога е правил"
- "Дори това дребно действие (въвеждането на жълтата звезда по дрехите на евреите) се превръща в голямо разочарование за нацистите. Тези, които я носят получават тутакси "толкова много изяви на съчувствие от заблуденото (българско - б. м.) население, че на практика те се гордеят с този знак" - както пише Валтер Шеленберг, шеф на контраразузнаването на RSHA в един доклад, предаден на Външното министерство през 1942 г."
- "Не знам за нито един опит да се обясни поведението на българския народ - поведение уникално в пояса от премесени етнически групи."
И да задам един риторически въпрос - защо нито тази, нито коя да е книга на Хана Аренд не бяха преведена на български език преди 1989 г. Годината, до която за 45 години същият този български народ загуби много от своите уникални качества...
