Утре със студентите ще говорим за петимата носители на Нобеловата награда за литература от Русия. Спомням си как някъде в началото на 80-те години на миналия век в ръцете ми попадна чудодейно и случайно тънко книжле със странното заглавие "Един ден на Иван Денисович". Спомням си и чувството на всемирна тъга и безизходица час по-късно, когато прочетох последното изречение. Усетих зверски студ и вълчи глад. А беше лято!
И още се чудя как през 1963 г., само година след появата в СССР, книгата е издадена и у нас. За да изчезне месеци по късно от книжарници и библиотеки.
Тази сутрин очите ми отново тръгнаха по студените, безнадеждни, гладни и нечовешки редове на книгата. Но този път изпитах и странно обяснима егоистична радост. Че живея тук и сега, а не тогава и там...
И не ми говорете за недостатъците на ЕС, западащата Европа и традиционните ценности на Изток от нас!
Чели ли сте въобще някога "Един ден на Иван Денисович", по дяволите!?!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар