Един от недокрай изяснените спорове в литературната ни история е къде точно се поставя ударението при произнасянето на фамилията "Войников". В родния му град настояват на началното "О", докато в столицата упорстват на среднословното "И". Спомням си като студенти трябваше да се съобразяваме в говоренето си по време на изпита дали екзаминаторът е лектор от Софийския университет или от Шуменския.
На 10-ти ноември тази година се навършиха 190 години от рождението на човека с дискусионната фамилия. Мина (разбира се) незабелязано. Всеки ден има по няколко годишнини. Някъде по това време за пореден път се замислих, че ударението всъщност е на съвсем друго място. Добри Войников живее 45 години, преди да си отиде от този свят, покосен от тиф. За това кратко (от гледна точка на днешния ден) време той съумява да напише, преведе, издаде, изучи, изкомпозира, изредактира, публикува, постави на сцена... и още и още.
Там е мястото на ударението. Не на граматическото. На житейското!
P.S. Хубаво е, че писателят Станчо Пенчев и екипът на Телевизия Шумен отбелязаха дата с половин час документална лента! Можете да я видите горе в началото. И аз съм вътре :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар