Днес скрина на душата си подреждам!

    Тапицирахме дивана и фотьойлите. Мебели на 20 години. Приятели питаха: "Но защо не купите нови?! Има каквито пожелаете!"

    Въпросът е толкова философски, пък и важен, че трябва да го изясним.

    В разговор с Жан-Клод Кариер върху тревожността и неувереността на съвременния човек Умберто Еко казва: "Изчезването на настоящето не се дължи единствено на факта, че модите, които някога са траели 30 години, сега изтрайват 30 дни. Това се дължи на предметите, които бързо излизат от употреба. Това прави настоящето лабилно и неустойчиво. Вече не живеем спокойно и за мига, а прекарваме времето си в подготовка за бъдещето."

    Точно! Личното ни ментално спасение е и в предметите около нас. Грижете се за тях, не ги изоставяйте, реставрирайте, подреждайте: "Днес скрина на душата си подреждам..." казва едно любимо стихотворение.

    Старият диван е като старият приятел - винаги можеш да се облегнеш на него :)))

    И между другото - семейството тапицери имали преди време други професии. Изоставили ги е се заели с това. Усмихнати и спокойни хора...

А ето и онова любимо стихотворение:

Зимно пренареждане

Днес скрина на душата си подреждам.

Натъпкан е със спомени догоре.

Извадила съм всички и оглеждам

свободно място има ли за новите.

 

По цвят ли да ги подредя, или по време?

Да ги нагъна малко по-отпред,

или пък да ги скрия без споделяне

при вехтите, безцветни от пране?

 

Натрупала съм всичко. Пренареждам.

Подръпвам жълтото на детски спомен,

а после спомен за дете… Изглежда ми

най-важен жълтият от цветната симфония.

 

Там се подава малко черно крайче

от бабината шарена забрадка.

От черното – когато и се плачеше.

От синьото – за сливовото  сладко.

 

Измъквам бялото и купчина със снимки

изпадат в скута ми, преливащи от щастие.

На спомените аз захващам бримките,

защото днес подреждам си душата.

(Ваня, 2008 г.)