Едва ли някой днес си дава напълно сметка, че всекидневната история на нашите последни десетилетия е вече написана.
Лекарство срещу инфантилната и убийствена българска амнезия за вчерашния погубен и проспан ден.
Повече от 2 500 страници и седем тома - смях до сълзи и смях през сълзи.
И усещането, че четеш едновременно есетата на Мишел дьо Монтен и "Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости" на Ярослав Хашек.
Излезе (постмортем) седмият том от поредицата "Из делниците на един луд" на д-р Тони Филипов.
На днешната дата (31 януари) преди две години (2021) той внезапно отпътува към Елисейските полета.
Щастлив съм, че живота ме срещна с него. Един истински голям и почтен журналист и университетски преподавател.
П.С. Докато пишех това, сайтът Редута помести текст на Доктора, написан в далечната 1988 г. (една година преди възможността да се пише по подобен начин) - "Размисли за трагедията на българското село". Нещо ме стисна за гърлото - четях и чувах думи на баща ми от далечни разговори назад в годините. Нищо случайно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар