петък, 9 декември 2022 г.

Кръвта вода не става!


        
        На пети септември 1916 година в сраженията на Първата световна война, при атаката и овладяването на Тутраканската крепост безследно изчезва редник Божан Миленков Петров, от 10 рота на 31-ви пехотен варненски полк.

    Според очевидци той "изчезва" в директно артилерийско попадение при българската атаката към крепостта.

              Само няколко дни преди това той е пуснат в кратък отпуск за ден-два до село Шишковица (Омуртаг), за да види за малко новороденото си дете Христо.

    Божан Миленков Петров е пра-пра-дядо на изключения на 9. 12. 2022 г.) от парламентарната група на БСП депутат Явор Божанков. Фамилията Божанкови е наследена от личното му име.

    Сигурен съм, че ако днес Божан Петров би могъл да види за малко своя пра-пра внук, той би се гордял с него...

     На снимката: Името на Божан Петров, изписано върху паметна плоча в "Алеята на славата" във Военното гробище до с. Шуменци, община Тутракан.

        П.С. Имах честта и житейския шанс да познавам отблизо лелята на Явор (първи братовчед на дядо му Божанко). Ядрен физик, защитил докторантура по теория на плазмата в университета в Харков (Украйна). След катастрофата с ядрения реактор в Чернобил подаде молба да бъде изпратена като доброволец на смъртоносното място. Ако бе жива сега, сърцето и би било разбито от войната в Украйна.
        Докато слушах речта на Явор Божанков от трибуната на Народното събрание, си мислех, че кръвта вода не става и леля му доц. д-р Йорданка Христова Божанкова (по мъж Пенева) също би била горда с него.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар