Град край морето. Някъде из центъра. Аз - участник във филмов фестивал в неангажирана разходка. На разкривените пана, временно скриващи руини от буржоазно минало, очите ми съзират ето този колаж. Докато се смея и снимам, подсъзнателно се възторгвам на нещо, което отдавна съм открил за себе си. Случайността при раждането на идеите. Играта на съчетания от несъвместими културни пластове и значения. Макароническите намигвания на еклектичната постмодерна какафония.
Един от любимите ми разкази (мисля, задължителен за изучаване в средите на копирайтъри, брандмениджъри, криейтив консултанти и пр.) е "За подходящите заглавия" от любимия ми Карел Чапек. За веселото и абсурдно занимание да измисляш търговски марки. Копирайтърът - късен маркетингов Адам, даващ имена на новопоявяващите се създания. (Бит. 2:20)
Толкова е смешно и весело, че да те обхване страх.
Ето как бих предложил на Катърпилър или на Брок (шведите) да кръстят някой от мощните си модели за разрушаване и разчистване на терени "Атила". Само дето и шведите и американците са много чувствителни на тема историческо насилие и няма смисъл да хабя време.
Иначе, да си представим към тази снимка надписът "Брок - Атила". Уха!
Няма коментари:
Публикуване на коментар