Раят без Ева. Има го и аз съм в него. Адам в Едем. Внезапно
осъзнавам, че от дни очите ми не са очертавали женски силует. Липсва и малката
бяла чайка, разперила крила над сивите пръски на дълбокото като сън бяло море. Тук
е забранено за жени…
По винаги пустия плаж замислено крачат гларуси и редят
броеници от стъпки. Вълните спокойно ги заличават. И после пак така. До
безкрайност…
Зелените коридори на лозята водят към сивите корони на
маслините, наредени в огъната като сърп фаланга в подножието на Атон. Бяло облаче, пренощувало на гърдите на върха, се плъзва под него и над лениво олюляващите се клони. Всичко загатва за съвършенство
в скита Милопотамос…
Епифаний. Легендарният светогорски монах, носещ името на
Неговото появяване пише нещо. Два дни сме споделяли трапезата му, а сега преди
тръгване отнасяме със себе си не само мислените картини от краткото ни време
тук. Книгата му за кулинарното изкуство на Света гора ще връща споделените съвършени
мигове на хляб с маслини, червено вино и риба, приготвена от него…
Казва, че идващите в Атон се възхищават на залезите, а той на
изгревите. Разбирам колко е прав, защото в паметта на камерата ми има залез…
На тръгване целуваме ръката му, а той ни прегръща три пъти и
после се обръща към хората си. Раят тук на земята има нужда от грижа.
Всекидневна…
Преди тръгване вдигам глава към скалите на Атон. Внушителната
красота винаги носи усещането и за неслучила се заплаха. И точно в този момент
разбирам великата Му милост назад във времето след първородния грях. Ами, ако
беше изгонил от вечнозелената градина само Нея?! Адам сам в Едем, а Ева извън
него…
Кирие елейсон!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар