вторник, 20 март 2012 г.

Ben ve Şükrü Paşa[1]



Влизам в Одрин точно 99 години след българските войски. Бързо, тихо и без никакъв риск от смъртоносен обстрел изкачвам височината, където преди почти век главнокомандващият отбраната генерал Шукри паша скрит в дълбокия бункер слуша смъртоносния бумтеж на обсадната артилерия. Предполагам, инстинктивно докосва парадната си сабя, която скоро ще попадне в ръцете на сръбския майор Милован Гаврилович или на българския генерал-лейтенант Никола Иванов (зависи коя история четете), после ще я държи българския цар Фердинанд, за да се върне отново в ръцете на пленения паша. Kılıcını, Paşa arkaya![2]
Вървя и си мисля – кому е било нужно да издигне мемориален комплекс на мястото на едно унизително от гледна точка на математиката военно поражение – 65 000 души пленници, превзета „непревзeмаема” крепост, гордост за военните историци на съседните държави. И след всичко това – внушителен паметник. Огромната бронзова фигура на достолепен мъж в униформа гледа в далечината. Някъде там е остров Ески Сарай на река Тунджа, където от глад ще умрат хиляди пленени турски войници. Преди капитулацията генералът-паша е заповядал да бъдат запалени складовете с хранителни припаси.
Поражението е основният крайъгълен камък на националната патетика. Той първи се полага в основата на големия паметник на националната гордост. Простичка хегелианска триада: Жертва – Мъчителна победа – Величие. Сещам се, че само три години след Одрин ще дойде времето на страшната победа при Галиполи. Победените англичани и австралийци дават 150 000 жертви. Победителите турци – 250 000... Мъчителна победа, наистина! Но с важното участие на нeизвестен млад подполковник Мустафа Кемал. Е, неговите паметници век по-късно ще са навсякъде в Турция. И ще излъчват величие.
Но сега съм в подножието на необходимата жертва. Одрин на героите. Героични защитници (според турската история), героични атакуващи (според българската история). Загинали 7000 турски войници и 1986 български. Малка, невинна репетиция за задаващата се Първа световна касапница.
Siz Paşa biliyor![3]
   



[1] Аз и Шукри паша
[2] Връщам Ви сабята, паша!
[3] Разбираш ли това, паша!

Няма коментари:

Публикуване на коментар