Когато в края на 15-ти век Йеронимус Бош рисува гротесковата компания в картината си „Корабът на глупците”, той поставя началото на един от най-популярните сюжети в световното изкуство. И защо не. Разказването на света, в който живееш като кораб, а живота като плуване отдавна се е настанило на борда на литературата от времената на Одисей и до наши дни. И работата с глупотевината не е много по-различна. Няколко години след картината на Бош, патронът на днешната общоевропейска образователна програма „Еразъм” пише своята „Възхвала на глупостта”. Е, и той поставя важно начало – от този момент, та и до днес мислещите хора не могат да се освободят от усещането, че обществените, политическите, литературните, че и доста от истинските кораби се управляват от глупаци.
След като в продължение на дни телевизионните екрани бяха запълвани от безпомощно полегналия на борд туристичейски лайнер и корабокрушенци, завити с одеала, да сравниш случилото се с „Коста Конкордия” с „Титаник” бе близко до ума. Дори с репортерски устрем да откриеш потомци на загиналите от „Титаник” на борда на туристическия лайнер не бе чак толкова оригинално. То, трагедията от Средиземно море просто си плаче за подобни аналогии – още повече, че съдбовно се случи юбилейно точно сто години след драмата в Атлантика. И тогава, и сега – огромни и луксозни кораби, събрали богатства и лукс. И тогава и сега – дълго разкъсване в борда. И тогава и сега – паника, препълнени лодки, студ. И една съществена разлика – капитанът на „Титаник” Едуард Смит загива заедно с кораба си. И точно тук сравненията между двата събития, разделени от столетие са като сравнение между драма и трагикомедия, между трагична опера и италианска бурлеска.
Капитан Франческо Скетино с две жени в ресторанта в момента на сблъсъка. Капитан Франческо Скетино напуска кораба като обикновен пасажер в спасителна лодка. Капитан Франческо Скетино доближил опасно кораба към брега, за да удовлетвори желанието на член от екипажа, който пропуснал отпуска си. Капитан Франческо Скетино доближил опасно кораба до брега, за да бъде наблюдавана по-добре зарята от местен празник...
Като стана дума за исторически аналогии, литературни метафори, съдбовни закономерности и ирационални, ето ви ги и тях:
Корабът носи многозначителното име „Коста Конкордия”, който би трябвало да се преведе като Бряг на Хармонията, по името на древноримската богиня, закрилница на съгласието и семейното разбирателство. Засяда безпомощно в крайбрежните скали в годината на икономическа и политическа криза в семейството на Европейския съюз, в която взаимоотношенията между страните членки са всичко друго, но не хармония и съгласие.
Корабът потъва в Средиземно море, люлка на европейската цивилизация, наречено свойски и приятелски „mare nostrum” – морето ни, нашето море.
Колкото до поведението на Капитана – онзи, в чиито живот хиляди хора поверяват живота и съдбата си?! Просто трябва да признаем пред себе си, че голяма част от съвременните политически лидери и водачи доста напомнят Франческо Скетино – и като компетентност и като поведение. Всъщност, не е ли Скетино във времето преди катастрофата един морски Берлускони? Къде е корабът, сега виждаме всички. Къде е Италия със своя вътрешен дълг и икономически проблеми, скоро ще разберем...
Не ми се иска да внасям прекалена ирационалност в една житейска драма и то във време, в което врачката на Берлускони е чест гост в българските телевизии в ролята на политически прогностик. Но така или иначе съдбата ни посочи с пръст и ни напомни, че всички се возим на един кораб, че корабът пътува и, че по-често трябва да поглеждаме с внимание към капитанския мостик, за да видим дали Големият мъж вече не е офейкал...
Ох, само не ми се мисли за това, че две години след потъването на „Титаник” избухва Първата световна война...
Няма коментари:
Публикуване на коментар