сряда, 3 август 2011 г.

Цепнатините на живота


"Най-големият враг на пчелите е пчеларят" - (анонимно прозрение, в което се уверявам на практика, както става ясно от снимката)


Някъде из записките ми от прочетени книги се губи един кратък цитат от Чишам, записан с тънко подострен молив, че човешкото желание за работа не е нищо друго, освен невротичен синдром.



Сетих се за него наведен над отворен пчелен кошер. Вътре ври живот. Хиляди създания, изпълнени със заплашителна енергия, суетливо лутащи се във всички посоки. Напрегнато бръмчене, което можеш да чуеш единствено тук, както и под далекопроводите, по които тече изгаряща енергия към далечни градове.


Предполагам, че Господ винаги вижда същото, надвесвайки се над всеки световен мегаполис. И се усмихва с едно наум...


Пчелният кошер е най-клаустрофобичното място на света. Там властва теснотата. Защото теснотата е смисълът на живота-усилие. Тя трябва да бъде запълнена – с мед, восък. В пресметливата архитектура на кошера коварният човешки ум хладно си играе със заложения от природата в пчелите непрестанен и видимо невротичен инстинкт за работа.


В кошера не са важни сантиметрите. Кубичният сантиметър е огромно пространство – разгул от разстояние, далечен хоризонт.Там дори милиметърът е простор – възможност да се разминеш без да докоснеш съседно крило.


А запълването на цепнатините е смисълът на всяко усилие. Мисля си го, докато чистя с нож от излишния вече восък гладките стени на разглобения на две половини кошер. Прибирам празната половина. Ще дотрябва точно след година. В другата половина пчелите се суетят над изпразнените от мед килийки. Толкова много празнини за запълване. Толкова много работа. Нервно е някак си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар