понеделник, 9 май 2011 г.

Светлина за белия паметник






Той е бил момче на 26 години. Скромно. Дотолкова скромно, че когато историята му определила ролята да бъде Първи, се оттеглил и отстъпил доброволно главната роля на Водач.

Когато Иван Вазов решил през 1883 година да увековечи името му в паметната „Епопея на забравените”, точно поетическият текст посветен на него се получил скромен и най-кратичък и не влязал в читанките.

В родния му град Шумен го помнят. Има два паметника, а родната му къща е музей. Пред големия, бял и хубав паметник в малката градинка на площад „Оборище” всяка година по едно и също време се събират хора. После се разотиват. След това паметникът потъва в зеленината на парка и остава там тих и незабелязван от минувачите. До следващия митинг.

В тъмнината на нощта всичко изчезва. Тъмнината обаче е нещо странно. Точно в нея нещата стават по-видими. Ако ги намерим и им дадем светлина. „Светлина! Повече светлина”, както казват промълвил Гьоте пред прага на голямото тъмно в края на живота си.

Сигурно и заради това решихме да осветим паметника на момчето от Шумен, останало завинаги на 26 години във водите на Янтра по времето на Априлското въстание от 1876 година.

Сега вече просто не може да не го видим в нощите на града. Не паметник. Просто нощна стража на паметта.

А, да! Ето го и онзи също така забравян текст от „Епопея на забравените”:

Те бягаха бледни пред дивата сган.
И Волов, юнакът, цял в кърви облян,
извика: "О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?"
Балканът
Аз нямам за вази ни завет, ни път.

Градът
Аз имам бесила.

Селото
Аз имам проклятия.

Янтра
Елате, нещастни, във мойте обятия!


Уточнение: На 9-ти май тази година Ротари клуб в Шумен реализира проекта си за художествено осветление на паметника на Панайот Волов в градината на площад "Оборище в града.






Няма коментари:

Публикуване на коментар