петък, 25 март 2011 г.

Седмият живот


Тук неизвестното всички застига. Вечната женственост нас ни издига (Гьоте, Финални стихове на "Фауст")

В живота първи съм разбрала
защо са ми очите, гледащи в зелено.
Зениците, изтеглени в черта,
събирали красивото. И готвели душата
за път към втория.

Родена пак, съм се научила
да гледам отвисоко,
за да виждам повече.
И отвисоко, падайки по гръб случайно,
да скоча в третия …

В поява трета, без очи прогледнала,
със памет от видяното преди
и с белези от спомени отвъдни,
свещена съм била, далече някъде. И тъй,
преминала съм в новия живот.


В четвъртия, очи и белези
от предните животи не достигали.
Открила съм сърцето – обиталище
за хиляди следи от лапи,
повели го към ново раждане…


Тъй кратки били следващите два.
Събирали се в шепа…
Но нямало без тях да бъда днес
във седмия, поредния живот.
За да съм твоя котка.

Следват други...

Няма коментари:

Публикуване на коментар