четвъртък, 24 декември 2009 г.

Запетайки


В нишата на време лятно или есенно, между две прескрипвания на вратата скърцаща, с аромат на лавандула и забрадка нафталинена, хладина в ръцете стари-те-чаршафи беленокенарени, писъмце "Ах!" намастилено с дата миналовековна, ръбестите черги под краката боси до леглото твърдо - твърде, твърде мисля си: "Ти си лош!" ми каза, на земята седнала като във градина - да, градина детска също като погледа, обичащо обиден, и косите, дето пръстите заплитат, плет плета преплитам се, през глава си мисля, че разсипах шипките червени, с времето събирани, и липата жълтата също разпилявах, и праха на времето върху етикетите с вино неизпито, ала обещавано, обещавам "Няма вече!" вече да ме няма, за да има, има, има ниша, време, стол, легло, чаршафи, катинар, пчела, и круша, с щипки закачена, накачени лястовици, и звезди отгоре и дъхът в ухото ти, и в ухото твоя, дишам, дишай, дишам, значи съществуваме,,,

Няма коментари:

Публикуване на коментар